Арсенал постигна две победи в рамките на една седмица и продължава битката за титлата.
В тези две срещи вядяхме две тотално различни лица на „артилеристите“. През седмицата те победиха Лутън с 2:0 в един, меко казано, скучен мач. Уикенда предостави далеч по-интригуваща среща, като момчетата на Артета се наложиха с 3:0 като гост на Брайтън, но динамиката там беше на друго ниво.
Видяхме ли нещо ново в тези срещи?
И да, и не.
На първо място бих отличил промените в състава за двубоя с Лутън.
Микел Артета направи цели 5 промени в състава, в сравнение с равенството, което завоюва Арсенал като гост на Манчестър Сити. Олександър Зинченко замени Якуб Кивиор, Рийс Нелсън и Леандро Тросард бяха на терена, за сметка на Букайо Сака и Габриел Жезус. Томас Партей и Емил Смит Роу замениха Жоржиньо и Деклан Райс в центъра.
Последният път, когато испанецът се реши на такива драстични промени беше през септември 2021г. Едно от лошите качества, ако мога да ги нарека така, е неговия инат. Липсата на промени по време и между мачовете е постоянна тема на фенове и специалисти. Ето че този път той се реши на тази стъпка и не сбърка. Емил Смит Роу изигра отличен мач и бе обявен за Играч на мача. Томас Партей, въпреки ранната си неувереност, показа стабилна игра. Рийс Нелсън не изигра особено добър мач и не оправда доверието. Може би това ще бъде един от последните мачове на англичанин с екипа на Арсенал.
Като цяло Арсенал не бе на себе си в голяма част от двубоя. Имаше етапи на грешки в комуникацията, незадоволително позициониране, бавно изнасяне, но тези промени бяха наложителни. Няма как да се бориш на два фронта без да се довериш на хората от скамейката.
Съставът на Арсенал срещу Лутън
Устойчивостта на дълбока преса
Отборът на Брайтън е този, който най-много затрудни Арсенал при изнасянето на топката през този сезон. Хората на Де Дзерби пресират в близост до противника, но срещу Арсенал промениха подхода и се насочиха към овладяване на определени зони, откъдето да стартират.
Пресата на Брайтън
Това имаше успех, особено второто полувреме, в което Брайтън успяваше да неутрализира атаките на Арсенал, още в зародиш.
„Артилеристите“ намериха противовес и на тази тактика. В случаите, когато отборът преодолееше първоначалната преса, в собственото си наказателно поле, Брайтън оставяше големи „джобове“ в средната линия и в собствената си половина.
Арсенал и “джобовете” оставени от Брайтън
Манталитетът
Арсенал надгражда представянето си този сезон и друг важен момент е манталитетът на отбора. Ако миналата година отборът щеше да се подведе по бавната игра на Лутън и агресивната на Брайтън, сега „топчиите“ показа своето лице в тези двубои. Настроиха се спрямо противника и успяха да го преодолеят точно с толкова, с кокото трябваше. Има значително подобрение в мисленето на играчите. Дали ще издържат до края? Предстои да разберем.
Мартинели отдясно
Нещо ново, което виждаме в последните мачове е преместването на Мартинели вдясно. Той бива използван като смяна на Букайо Сака. Артета обича да предизвиква своите футболисти и определено младият бразилец не се чувства конфортно там. Според мен, испанецът иска да доразвие качествата на 11-ката като му вмени движения, които са специфични за дясното крило като по този начин го направи по-поливалентен. Младостта на Мартинели ще му помогне да се усъвършенства, а Артета може би има друга идея, която ще видим през лятото.
И така Арсенал е лидер в класирането, 7 кръга преди края на сезона и с най-добра голова разлика от трите претендента. Дали ще успее да задържи тази позиция, предвид тежките двубои срещу именити съперници, предстои да разберем.
Факт е, обаче, че това е един от най-завързаните и емоционални сезони в историята на Висшата Лига.
Еми това е и до скоро.
0 Comments