Двубоят, който се чакаше дълго от всички завърши при нулево равенство.
Арсенал и Манчестър Сити изиграха един силно тактически двубой, който може да бъде счетен за скучен за доста фенове, които предпочитат зрелището. Гуардиола и Артета опитваха да се нахитрят повече от 90 минути и никой не постигна желания резултат. Е, за Артета и Арсенал това може да счете за нещо повече. В последните 5 години, „артилеристите“ имат 5 загуби на „Етихад“ при голова разлика 16:2. Нещо повече – Арсенал не загуби срещу нито един от претендентите за титлата в тези 4 двубоя.
Статистиката също говори за добрия мач в тактическо отношение за Арсенал. „Сините“ от Манчестър отправиха 1 точен удар, с който общата бройка от двата двубоя нарастна на 2. Въпреки осезаемото си владение (72.2%), те не направиха почти нищо и не застрашиха вратата на Давид Рая в нито един момент. Арсенал, от своя страна, заложи на агресивността и накъсването на играта. 20-те спечелени от 40 (!) общо, говори за това колко важно е било да бъдат много близо до пртивника и да не му дадат време да взима решение.
Статистика от мача
Няколко неща ми направиха впечатление
Основна мисъл – ЗАЩИТА
В много анализи след двубоя се споменаваше, че „Арсенал е паркирал автобуса“. Не мога да се съглася. Да, мисълта за защита беше основната в играта на „артилеристите“, но всяко едно действие беше премерено до степен да се предотврати евентуална комбинация, която да доведе до играч на Сити в удобна позиция за удар.
В превюто преди двубоя, споделих в страницата във Фейсбук, една малко провокативна единайсеторка. В нея заложих на 3 централни и двама халф-бекове. Не бях много далеч от истината. Това, което ми направи впечатление бяха три основни модела:
4-4-2 – когато Сити владееха топката в тяхната половина или близо до централната линия
4-3-3 – когато Сити владееха топката в средата на терена и Арсенал се опитваха да наложат високоинтензивна преса
5-3-2 – когато Сити преодолеят централната линия, в зависимост къде е топката, крилото се връща като бек
6-2-2 – когато Сити са във финалната третина
Арсенал в защита: модел 1 (4-4-2)
Арсенал в защита: модел 2 (4-3-3)
Арсенал в защита: модел 3 (5-3-2)
Арсенал в защита: модел 4 (6-2-2)
Всички тези модели бяха постоянно използвани, в зависимост от дадената ситуация. Както много добре знаем, Гуардиола много добре може да се „напасва“ според тактиката на съперника и намира празите пространства за атака. В този случай, обаче, домакините не откриха никаква пролука, макар че опитаха десетки модели. Кевин Де Бройне беше обезличен и не създаде почти нищо, независимо, че му беше дадена пълна свобода. Той играеше като „осмица“, като крило, като втори нападател, но не намери зона, в която да покаже на какво е способен.
Бернардо Силва бе основният мотор на Сити, но също както и Де Бройне не успя да помогне. Играчите на Арсенал доста умело си го препредаваха и като че ли отлично знаеха в какви зони ще иска да завладее.
Микел Артета беше се погрижил да „затвори“ т.н. полупространства (2 и 4 коридор), откъдето Сити са много опасни. Именно оттам навлизат Фоудън, Де Бройне, а Холанд стартира спринта си. Арсенал създаваха „джобове“ в тези полупространства като ги обграждаха с по 5-6 човека. В момента, в който топката попаднеше там, те „задушаваха“ човека с нея и той бе принуден да я дистрибутира към крилата (1 и 5 коридор), а там вече опасността е много по-малка.
Арсенал и “джобовете” в полупространствата и центъра
Динамични контри, но без ефективност
Арсенал разчиташе основно на бързите контри, но те нямаха никаква ефективност. Тук трябва да се отбележи, че крилата, които носят основната опасност не бяха във форма или не играеха. Букайо Сака бе бегла сянка на себе си. Не влизаше много в единоборства, не се включваше по крилото, рядко си сменяше позициите с Йодегор и Хавертц. Определено си пролича, че не е тренирал активно през тези две седмици, по време на паузата за национални отбори.
Габриел Жезус, от своя страна, изигра доста приличен двубой в защитен план, но в нападение не направи достатъчно. Влезлият през второто опадение Тросард също не бе активен в минутите, в които бе на терена.
Партньорството на ГАБЛИБА е световна класа
В пореден двубой Уилям Салиба и Габриел, наричани шеговито „ГАБЛИБА“ неутрализираха Ерлинг Холанд. Норвежецът не успя да застраши вратата на Рая в нито един момент от целия двубой. Централните защитници толкова умело си го препредаваха, че на моменти централният нападател изглеждаше видимо изнервен. Бразилецът буквално го прегази в няколко единоборства. Младият французин пък заслужи признанието за Играч на мача, което за пореден път доказва, че манталитета на това момче е изключителен. Нека си припомним, че той спечели същата награда и на „Анфийлд“.
Дългите пасове
В този двубой Артета разчиташе повече на дългите топки от нормалното. Грешките в миналото (на Томиясу например) бяха „обица на ухото“ за испанеца и той не искаше да рискува. Давид Рая въобще не се церемонеше да изритва топката силно напред. Той го направи 29 пъти или в 83% от случаите, в които топката е била в краката му (при средно 43%). Интересното е, че срещу Ливърпул този процент е бил 85. Поуките, които си е взел Артета през годините на тези стадиони му спечелиха 2 точки, а опонентите му загуха общо 4.
И така, Арсенал загуби две точки и вече е на второ място в класирането. Равенството, обаче, дава огромно психологическо предимство на „артилеристите“, особено срещу Сити. Отличната голова разлика, изградена през февруари март дават предимство пред другите два отбора и една грешна стъпка на Ливърпул може да върне Арсенал на върха. Момчетата на Артета не бива да се предават, а да се борят до послендият възможен момент.
Еми това е и до скоро.
0 Comments