Арсенал победи Челси с 1:0 на "Стамфорд Бридж" и запази преднината си пред Манчестър Сити в класирането. Голът за победата отбеляза Габриел Магаляеш, след прекрасно изпълнен корнер, от страна на Букайо Сака като топката почти сигурно щеше да влезе директно във вратата.
"Артилеристите" показаха зряла игра и не оставиха никакви съмнения за своето превъзходство.
Ако погледнем статистиката, ще видим, че очакваните голове за "сините" са оценени на 0.3, докато тези на Арсенал са 1.9. Момчетата на Артета са отправили 14 удара, от които 2 точни. Имали са владение в над 55% от времето и имат Еxpected Thread от 2.1, спрямо 0.0 (!) за противника.
Този двубой определено доказа, че Арсенал отправя сериозно предизвикателство към всички отбори във Висшата Лига.
Арсенал стартира срещата с единайсеторката, която се води титулярна за отбора.
Аарън Рамсдейл започна на вратата. Пред него бяха подредени Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш и излекувания Олександър Зинченко. В хлафовата линия бяха Томас Партей, Гранит Джака и капитана Мартин Йодегор, а в нападение - Букайо Сака, Габриел Жезус и Габриел Мартинели.
Какво направи впечатление в този двубой?
Челси излезе във формация 4-2-3-1, но Потър се опита, посредством няколко модела да пробие високата преса на Арсенал. Ще се опитам да разгледам няколко от тях.
В първият, Челси стартираше атаките си с 3-4-3. Идеята бе да се разделечат максимално нападателите на Арсенал и да предотвратят пресата. За целта, Артета позиционира Бен Уайт високо вдясно на атаката като Йодегор, Сака и Жезус затваряха останалите опции за пас. Този модел, колкото и рискован да бе, предотвратяваше атаките на "сините", защото налагаше използването на дълги пасове от страна на противника. В лявата част на атаката моделът бе същия, но там оперираха двойката Мартинели/Зинченко, заедно с Йодегор и Жезус. В общи линии този модел прилична много на онзи, когото "артилеристите" използваха в мача си с Ливърпул.
Друга опция за играчите на Челси бе да са близо един до друг и да се опитат да излязат от пресата с къси и бързи пасове, подредени в 4-2-3-1. Тук Артета също имаше решение. В момента, в който играчите от "Стамфорд Бридж" заставаха близо един до друг, Арсенал се подреждаше в 4-4-2 и по този начин блокираха вертикалните пасове от защитата към халфовата линия. Това отново довеждаше до по-дълги и рисковани подавания, в опит топката да премине през няколко линии.
Опитът на Челси да изнася топката, посредством Менди също не се поздрави с успех. Целта на подаванията на вратаря бяха основно към Аспиликуета/Стърлинг по дясното крило на атаката на "сините". С помощта на Кай Хавертц, тримата трябваше да създадат числено предимство в тази зона. Това обаче също не доведе до положителен резултат, защото пасовете на сенагалския вратар не бяха точни в повечето случаи. В моментите, в които достигаха до адресата си, играчите на Арсенал веднага започваха агресивна преса и това водеше до загуба на топката.
В общи линии трябва да се отбележи изключителната тактическа дисциплина на Арсенал. Момчетата на Артета бяха подготвени за всеки един модел, който Потър бе измислил за тях.
И още един от модел на Потър, който бе засенчен от Артета. При връщане на дефанзивните халфове на Челси - Жоржиньо и Лофтус-Чийк да стартират атаките, Джака и Йодегор веднага се "залепяха" за тях. По този начин те създаваха напрежение върху тях и изнасянето ставаше много трудно. За този модел, Арсенал заставаше в позиция 1-4 или 2-3, в зависимост от позиционирането на останалите "сини" играчи и спрямо топката.
От друга страна Арсенал конструираше атаките си, в различни нестандартни модели.
В единият от тях, играчите на "артилеристите" подаваха топката към Йодегор и Сака, посредством високо рискови пасове в сгъстена зона на игра. Достигнеше ли топката до един от тези играчи, мигновенно се създаваше позиция 1-1 и атаката придобиваше опасен характер.
Друг модел, който се видя, може също да бъде класифициран като авантюристичен. При него Арсенал се позиционираше и подаваше топката в зони със значително преимущество на играчи на Челси. При загуба на топката се рискуваше да се напредне към вратата на Рамсдейл с 2-3 на 1, но ако бъдеше премината, атаката на Арсенал мигновенно увеличаваше шансовете за попадение. Тук движението на играчите, както и увереността, че могат да изиграят топката правилно бяха от важно значение. Едно от многото неща, в които има подобрение е именно високата степен на самочувствие, което имат всички играчи на Арсенал.
Бен Уайт.
Английският национал, който бе закупен за 50 млн паунда си струва всяко пени.
Вече отбелязах високата му преса в защитен план. В атакуващ той също бе толкова ценен.
Липсата на преса срещу него в противниковата половина водеше до опасни центрирания към далечната греда, най-вече към Габриел Жезус и Гранит Джака. В периодите, в които бе оставян сам в центъра при атака в схема 2-3-5, той поемаше топката и я рапределяше към Сака. Тук имаше няколко модела:
- Седмицата, оставен 1-1 започва надиграване, а Уайт захожда зад гърба му като опция или фалшив спринт
- Уайт получава обратен пас от Сака като я разпределя на Партей за смяна на зоната на атака
- Уайт комбинира с Йодегор, който търси продължение към навлизащия в наказателното поле Сака или един измежду Жезус, Мартинели, Джака, който чакат на отсрещния фланг
Комбинациите на Арсенал в защита при излизане от преса се превръщат в запазена марка за отбора. В центъра на всички тях обикновено е Уилям Салиба. Спокойствието и увереността, с която французинът умее да излиза от трудни ситуации е впечатляваща. За футболист на 21 години тези качества са почти свръхестествени.
Освен Салиба, другият футболист, който тотално промени играта на Арсенал е Олександър Зинченко. Украинецът бе фундаментална част от стратегията на Артета и пасна веднага на моделите за атака и висока преса в този двубой.
Играещ като т.н. "вътрешен бек" (около зоната на дефанзивния халф), Зинченко стартираше атаките отляво като това позволяваше на Джака да се изтегли малко по-напред в халфовата линия. Благодарение на своята позиция, той, Салиба и Габриел образуваха триъгълник в централната зона като това позволяваше на всеки един от тях да има минимум две опции за пас, в случай на преса.
Другата роля на Зинченко бе да се открива за първия пас, когато топката е в Рамсдейл. Това прогресивно първо подаване на английския вратар към центъра, по земя, е негова запазена марка, но и винаги изправя косите на феновете с него. Трябва да отбележим, че този модел бе успешен, само когато на помощ имаше поне още двама играча на Арсенал. Те трябваше да са свободни за пас или да разтеглят максимално пресата на Челси.
И така Арсенал продължава уверено да чупи рекорд след рекорд. Първото място, до момента, е напълно заслужено, а играта на отбора буди все повече притеснения сред противниците.
Нека се надяваме този възход да продължи достатъчно дълго, за да се поздравим с участие в Шампионската Лига следващата година.
Еми това е и до скоро.
