Цикличността и моделите в Арсенал

Началото на май е и Арсенал отново са на челна позиция в битката за Шампионската Лига.

Този сезон определено бих го окачествил като влакче на ужасите. Отборът лъкатуши нагоре-надолу, напред и настрани за периоди от време. Това, което ми прави впечатление е, че “артилеристите” имат спад във формата си за по три мача и то подред.

В началото на сезона Арсенал загуби пърите си три мача. В периода 20 ноември – 2 декември от четири мача отборът имаше 3 загуби. Единствено Нюкясъл беше победен между загубите от Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Евертън. Последният период е сега – 3 поредни загуби срещу Кристъл Палас, Брайтън и Саутхямптън.

Незнам на какво точно се дължи това, но след този период следва силна серия от 4-5 поредни победи. Тази повтаряемост буди известно притеснение. Може да бъде обяснена с възрастта на отбора, психиката на играчите, контузиите и т.н., но определено е някакъв вид цикличност в представянето.

След като изказах мнение, че Арсенал могат да изпуснат Европа, сега вече отбора е 100% в Лига Европа и е в битката за Шампионската Лига.

Какво промени Артета в мачовете с Челси, Манчестър Юнайтед и Уест Хям?

Основновното нещо е, че и в трите мача излезе с три различни модела за игра. Ще се опитам да разгледам и трите индивидуално.

За гостуването с Челси, Артета заложи на Мохамед Елнени и Еди Нкетия, съответно на позицията на дефанзивния халф и на централния нападател. Това определено беше правилната тактика, защото “сините” от Лондон подцениха Арсенал и се оказаха неподготвени за атаките на скорост.

Другата важна промяна беше налагането на Холдинг като централен защитник и преместването на Уайт на поста десен бек/централен защитник.

Във видеото по-долу може да се види как изглеждаше защитата на Арсенал при атака на Челси.

Както се вижда Арсенал беше в защита със шест (!) играча. Това имаше за цел да спре стихийните атаки на “сините”, които са характерни при Тухел. Както се видя, това изненада Челси и те бяха безпомощни пред вратата на Рамсдейл. Само, благодарение на грешките на Тавареш и на вратаря на “артилеристите”, Челси успяха да отбележат два гола.

Елнени се справи блестящо с поставените му задачи да бъде първа преграда пред защитата. Йодегор, извел с капитанската лента “артилеристите”, беше също активен в дефанзивен план. Сака се връщаше като десен халф-бек, за да спира характерните набези на Алонсо.

След овладяване на топката, контрите на Арсенал бяха мълниеносни. Благодарение на бързите играчи в нападение, транзицията ставаше на висока скорост и с резки смени на позициите.

Най-честият модел бе разиграване на топката от централните защитници, след което следваше пас към Джака. Йодегор се изтегляше на центъра да овладее топката като поне четирима човека се откриваха за пас. След това топката се пренася до Сака, който с дрибъл нахлува или навътре към терена, или към вратата, след което последва пас, най-често на далечната греда или около нея.

По-долу съм илюстрирал как се развиваше една атака.

Вижда се че Уайт и Елнени почти не се отдалечават от възловите позиции, в случай на контра. Друго, което направи впечатление е рязкото разграничаване на атакуващи и защитаващи играчи. Тъй като контрите на Челси са винаги на висока скорост, при всяка атака на Арсенал имаше поне петима играча около центъра или в някои случаи зад него.

Във видеото по-долу може да се види и как играчите атакуват съперника.

Всички играчи дадоха максимума от себе си. Звездата на вечерта обаче беше Еди Нкетия. Да, Холдинг също изигра много силен мач, но юношата на “артилеристите” показа, че има място за него в състава. Скоростта, съобразителността, навременните навлизания зад защитата на Нкетия бяха изненадата на Артета към Тухел. Нападателят вкара два гола, създаде още два пъти по толкова голови ситуации и беше постоянна заплаха за Менди.

В мача срещу Манчестър Юнайтед, Артета предприе по-смел подход. Той заложи на класическо 4-2-3-1 с два офанзивни бека и два дефанзивни халфа. Джака играеше като “осмица”, а Елнени на “шестица” с основно дефанзивни функции. Йодегор зае позиция в център-дясно, където да комбинира със Сака, но с опция за другите двама напред. Сака, от своя страна, “скри топката” на Алекс Тейеш. Еди Нкетия тормозеше централните защитници, а Смит Роу навлизаше навътре, за да освобождава левия фланг за Тавареш.

Окрилени от невероятната атмосфера на “Емирейтс”, “артилеристите” поведоха рано в резултата. Тавареш вкара първия си гол за клуба, но отново беше в основата на всичко опасно, което се случваше пред вратата на Рамсдейл. Именно през неговата зона Еланга можеше да отбележи, после направи дузпата, която Бруно Фернандеш изпусна по абсолютно нелеп начин и то при 2:1. Диого Далот също можеше да отбележи от близко разстояние.

Фактът, че Артета предприе ход да заложи на Джака и Тавареш отляво на фланга след като Арсенал поведе с 3:1 говори за нестабилността на португалеца.

В този мач Елнени отново показа, че може да му се има доверие в напрегнати ситуации. Въпреки малкото игрови минути, египтянинът винаги показва хъс, желание и борбеност. Нкетия не блесна, в сравнение с мача с Челси, но неговата работоспособност и бързина в защита и атака караха играчите на “червените дяволи” винаги да са нащрек. Малшанса попречи на англичанинът да отбележи след едно уникално спасяване на Де Хея. Негов гол пък бе отменен, но в ситуацията преди това имаше дузпа, която Сака отбеляза.

Мачът срещу Уест Хям бе възлов в няколко отношения. На първо място “артилеристите” знаеха крайния резултат от мача на Тотнъм и второ – това бе трети пореден тежък двубой, в който победата бе задължителна.

Предимството на Арсенал бе, че “чуковете” имаха мач-реванш от полуфиналите на Лига Европа и се очакваше да оставят на пейката доста от ключовите си играчи. Така и стана. Друго преимущество бе, че Артета предварително бе наясно, че домакините имат само един здрав централен защитник, в лицето на Курт Зума.

Това накара испанецът да предприеме трети различен модел в трети пореден мач. Заложи на Мартинели като бързо крило, на Томиясу като десен бек и на Холдинг (по принуда след контузия на Уайт) на поста централен защитник, отново в 4-2-3-1.

През първото полувреме Артета се опита да приложи няколко различни схеми на атака.

По-долу може да се видят нагледно.

Както се вижда, в зависимост от позиционирането на играчите на Уест Хям, Арсенал прилагаше различни модели на игра. Изглежда Артета беше разучил в детайли играта на “чуковете”, защото в момента, в който играчите на домакините заставаха в позиция-отбрана, Габриел и Холдинг показваха с движението си и с наставления кой модел стартира. По този начин “артилеристите” се опитаха бавно и методично да пробият отбраната.

Въпреки това Арсенал срещаше трудности да застраши вратата на бившия “артилерист” Фабиански. В този момент на помощ дойде най-доброто оръжие на Арсенал през този сезон – статично положение, което Холдинг реализира в 38-та минута. За съжаление Уест Хям изравни в последната минута на първото полувреме, отново през зоната на Тавареш.

Второто полувреме стартира отлично за “артилеристите”. В 54-тата минута Арсенал отново реализира след изпълнение на корнер. Сака центрира, топката попадна в Мартинели, който я насочи към далечната греда и другият централен защитник – Габриел реализира.

След попадението Арсенал се прибра и разчиташе предимно на контраатаки.

В защита Артета отново имаше няколко модела.

Когато топката е в централната зона на терена, “артилеристите” се защитават в класическо 4-4-2. След като видят накъде ще бъде дистрибутирана топката, сменят модела.

Когато тя премине на някои от двата фланга, Арсенал минават в схема с “триъгълна” защита. Какво значи това?

• Когато топката е в зоната на Тавареш, която е и най-невралгична, там застават Мартинели, Тавареш и Джака. Те образуват импровизиран триъгълник, който “заключва” играча с топка.
• Същата стратегия се прилага и в зоната на Томиясу, където застават още Сака и Елнени. Там обаче имаше много по-малко набези.

Третият модел е висока преса. Той се прилага, когато топката е дълбоко в зоната на противника. При нея отборът застава в 4-1-4-1, където Джака е в ролята на централен защитник, а Габриел минава вляво, поради по-голямата си бързина и по-добро заставане при контра, в сравнение с швейцареца. Елнени играе ролята на дефанзивен халф, а Тавареш е изместен като ляво крило.

Благодарение на тези модели, Арсенал се добра до трета поредна победа, но играта не впечатли. Затова потвърди и Артета, който каза, че отборът е извоювал “грозно” победата. Но именно такива три точки липсваха предишни години.

И така след 35 мача Арсенал са четвърти на две точки пред Тотнъм и на три зад Челси. Следва мач с Лийдс, който ще дойде след мача на “шпорите” с Ливърпул. При благоприятно стечение на обстоятелствата, Арсенал може да посрещне Дербито на Северен Лондон с пет точки преднина.

Където и да завърши в крайна сметка отбора, аз мисля, че сезонът може да се окачестви като успешен. Отборът има 10 точки повече, в сравнение със същия период миналата година и ще играе със сигурност в Европа. Заплатите са свалени с близо 100 милиона, а средната вързаст е най-ниска от всички отбори във Висшата Лига. Всички фенове имат много поводи за положителни емоции.

Еми това е и до скоро.