Изминаха две седмици, след последния ми анализ. Именно там изказах своето мнение за прогреса след паузата за национални отбори през септември. Умишлено изчаках “артилеристите” да преминат през първия си сериозен тест. След мача с Уотфорд, който бележеше изминаването на 1/3 от сезона, следваха дербита срещу Ливърпул и Манчестър Юнайтед, тежко гостуване на Евертън и домакинства на борещия се да не изпадне Нюкясъл. Е, смея да кажа, че момчетата на Артета не издържаха на това предизвикателство.
Много са причините за трите загуби срещу отборите от Ливърпул и този на Юнайтед. Победата срещу Нюкясъл беше стъпка в правилната посока, но и тя не беше толкова убедителна, колкото на всички ни се искаше.
Ще започна с головата немощ на отбора.
Към момента Арсенал има xG от 20.54 (седмо най-добро постижение) като имаме отбелязани 18 гола (едва 12-то място). За сравнение първите 3 отбора са с xG между 28.92 (Челси с 35 отбелязани гола) и 39.78 (Сити с 44 отбелязани гола). Какво ни говори това? Момчетата на Артета не стига, че не успяват да създават достатъчно положения за гол, но и се провалят в реализирането на потенциалните такива. Като потвърждение на казаното, голмайстор на отбора в Лигата е Емил Смит Роу с 5 попадения, следван от Обамеянг с 4.
Именно габонецът разочарова тотално всички. Да, много помага на отбора в защита, старае се да пресира още в противниковото поле, но основната работа, за която е купен до момента не я върши. Скандалният му пропуск срещу Нюкясъл, последвалия такъв срещу Юнайтед (независимо, че беше в засада) са доказателство, че нещата в нападение не просто не вървят, те като че ли няма и да се оправят този сезон. Допълнителен факт е, че той е капитан. Именно в тези мачове той трябваше да бъде лидера на отбора, да поведе младите, да им даде увереност, да ги надъха… В очите му обаче се виждаше безпомощност, бих стигнал и по-далече – отчаяние.
Това като че ли е един от основните проблеми на отбора и на Артета. Ако не намери решение за лидерството на терена, испанецът ще има много проблеми до края на сезона. Привличането на нов нападател през януари не просто изглежда вероятно, а по-скоро май е задължително.

Тактическите решения на Артета.
В предишния си анализ засегнах тактиката на Артета в нападение и защита и онагледих графично как изглежда тя. Тук искам да засегна другата част от тези решения, а именно ината на Артета да гледа реално на нещата.
Какво имам предвид? В мача срещу Ливърпул, испанецът излезе с подчертано офанзивна схема като гост на Анфийлд. Не взе в предвид факта, че “мърсисайдци” са на първо място по xG като домакини във Висшата Лига с 16.89 (18 отбелязани гола) и на трето място по xGA (Expected Goals Against или в груб превод “Очаквани голове в тяхната врата”) с 5.70 (5 допуснати).
В първите 30 минути удържа натиска, но после се сгромоляса. Да, имаше странични обстоятелства, но дори да не беше се случило в 35та минута, щеше да се случи. Арсенал нямаше как да поддържат това темпо цял мач. Не разбирам защо не излезеш с подчертано дефанзивна тактика – 3-5-2 примерно? Отборът вече е играл с тази схема, има доста успехи с нея и то срещу Сити и Челси. Какво попречи? За мен егото на Артета попречи. Инатът му да не изневерява на нападателния футбол, на пресата, независимо от съперника е голям проблем. Резултатът е показателен – 4:0, две детински грешки на Тавареш, контра по учебник на Ливърпул след опит за преса в тяхното поле.
Ширoчината на състава определено е проблем, но неизползването дори на това, което имаш вече е безумие. В мача срещу Евертън след 60тата минута играчите на Арсенал вече бяха на ръба на силите си.
Джака не беше играл близо 3 месеца, Сака получи няколко тежки удара, Тиърни не беше в оптимална кондиция, Партей в изключително лоша форма, Томиясу също вече изглеждаше уморен. Ако погледнем играчите, които изнесоха мачовете между септември и ноември ще забележим, че те са не повече от 13. За този период не видяхме Пепе, Чеймбърс, Холдинг, Пабло Мари, Седрик, Нкетия, Мейтланд-Найлс беше епизодично използван, Елнени също. Да, те не са играчи от световна класа, но за да дадеш глътка въздух на останалите, са прилични. С наближаването на тежките мачове и коледно-новогодишната програма, и сравнително леките съперници, ротация с горепосочените играчи през този период щеше да се отрази ползотворно със сигурност. И тогава загубата от Юнайтед, която за мен не беше заслужена, можеше да има обратен знак, защото и там отбора беше без сили след 65-70 минута. Да не говорим за мача с Евертън.


Както се вижда, едва 10 играча имат изиграни над 800 минути от максимални 1350. Няма как футболистите да не се чувстват уморени след 60та минута. Като прибавим и факта, че Арсенал дели осмото място по пробягани километри от началото на сезона със своите 747 можем да си предстaвим в какво състояние са Сака, Смит Роу, Томиясу, Уайт, Габриел.

Именно тези “грешки на разтежа” трябва да се научи да преодолява Артета. Да се съобразява с действителността и да работи според наличното и според съперника. Футболът и Висшата Лига не приемат инатливи решения, твърдоглавие и прекомерно самочувствие. Те биват наказвани и то жестоко, надявам се, че Артета си е взел поука.
Какво следва?
Коледно-новогодишната програма е една добра основа за подобряване на резултатите. Пред отбора предстоят 5 мача до Нова Година – 4 за първенство и 1 за Карабао Къп. При правилна подготвка и мотивация можем да вземем поне 4 победи. Това ще е една добра отправна точка преди старта на 2022, когато на 1 януари приемаме Сити.
От 9 януари стартира Купата на Африканските нации, което значи, ще отбора ще бъде лишен от Партей, Обамеянг, Пепе и Елнени. За отбор като Арсенал таква липса е доста сериозна и очакванията са през януари да имаме нелеки мачове, независимо от съперниците. затова следващите две седмици са ключови за целия сезон.
От 1 януари се отваря и трансферният прозорец, където Артета наистина ще има нужда от подкрепа, от страна на Еду и Борда. Вече започнаха да се въртят имена, които биха били потенциални попълнения. Да видим дали и там ше успеем да си свършим работата ефективно.
Еми това е и до скоро.
0 Comments
Trackbacks/Pingbacks