Арсенал отново победи в Дербито

Арсенал записа втора победа над съперника си от Северен Лондон, след като го победи с 2:0 на неговия "Тотнъм Хотспър Стейдиъм".

Автогол на Хюго Лорис в 14-та минута и красиво попадение на Мартин Йодегор в 36-та донесоха така сладките три точки.

По този начин момчетата на Артета увеличиха преднината пред своя съперник на 14 точки като имат и два мача в запас.
Двубоят не бе лек за Арсенал като затова говори и статистиката.

xG-то на Тотнъм бе 1.9, срещу 1.8 за Арсенал. Ударите 17/15, точните удари 7/6, владение на топката 50.6%/49.4%. Първото полувреме не загатна за такава инициатива, но първите 15-20 минути на второто полувреме бяха периода на домакините.

Те създадоха много положения, но нито един от тях не бе успешен.

Английският национал бе най-добър в двубоя и логично заслужи наградата Играч на Мача.

Рамсдейл направи 7 уникални спасявания като най-впечатляващо бе това срещу Раян Сесеньон.

Неговите намеси напълно обезвериха противника като същевременно вдъхваха нови сили на съотборниците му пред него.

Привличането му през 2021 г. за рекордна сума за стандартите в Арсенал за вратар, бе изненада за всички. Той два пъти изпада с два различни отбора и всички специалисти бяха в недоумение защо Артета иска точно него. Някои стигаха и до по-големи крайности като се подиграваха с това му "постижение".

С времето, обаче, Рамсдейл се превърна в отличен вратар и един от най-добрите в света в играта си с крака. Мачът с Тотнъм е доказателство, където той има 17 точни дълги паса към своите съотборници.  

Позиционната игра на Артета, която налага всяка зона, в която е топката да има повече от една опция за пас създава големи проблеми за всички отбори, включително и на Тотнъм.

Всички са наясно, че Арсенал атакува в 2-3-5/3-2-5, но динамиката, с която те взаимодействат през този сезон е светкавична. Именно това "отключва" т.н. динамични свободни пространства.

В един от тези случаи Уайт, Сака и Зинченко (!) насищат дясната половина на атаката на Арсенал. В стремежа си да бъдат близо до играчите на "артилеристите", тези на Тотнъм отварят "дупки" в определени зони. Точно в една от тези се насочва Сака и Уайт подава в нея. Трябва да се отбележи, че в същото време англичанинът минава зад гърба на Сака и по този начин пречи на левия бек на Тотнъм да продължи да следва "седмицата" 

Едно от нещата, които подобри Артета в отбора е смяната на подхода на игра, но запазване на модела.

В първият двубой между двата отбора, Арсенал изпитваха трудности да открият свободни пространства, поради сгъстената игра на Тотнъм. Това доведе до постоянно сменяне на зоните на атака отляво-надясно, в опит да се открие празна зона. Именно така Партей отбеляза своето попадение.

В двубоят на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм" модела на игра бе същия, но подходът бе по-директен.

Вместо атаката да стартира поетапно и позиционно, тя бе строго целенасочена към крилата. Това бе породено от факта, че като домакини "белите" са по-агресивни без топка.

В момента, в който "артилеристите" овладееха топката, то тя се насочваше към крилата (най-вече Сака), които веднага разтягаха защитата. Както вече споменах, при владеене на топката винаги има повече от един вариант за пас, което допълнително затрудняваше преценката на домакините. 

Така се случиха и двата гола за Арсенал.

В първият, Сака бе оставен непокрит от втори човек и останал един на един със Сесеньон нямаше трудности да го преодолее.

Във втория случай отново Сака бе в основата, след като получи нов директен пас от Партей. В стремежа си да го покрият двама, играчите на Тотнъм оставиха непокрит в центъра Йодегор, който безпощадно матира Лорис. 

Високата преса на "артилеристите", стартираща след всеки начален удар от Лорис, бе почти перфектна. Арсенал успя да отнеме топката в цели 8 случая.

Лидерът в Англия стартираше пресата в 3-2-2-3/3-4-3, където Мартинели, Сака и Йодегор покриваха централните защитници, а Сака и Зинченко - халф-бековете на "белите".  Джака и Партей покриваха централните халфове, а Салиба, Габриел и Уайт бяха "залепени" за атакуващата тройка.

По този начин Лорис получаваше топката обратно след късо подаване към някой от защитниците и изритваше топката напосоки, където биваше овладявана от играч на гостите. 

Ако топката все пак достигнеше до халф-бековете то Сака и Зинченко веднага тръгваха да атакуват, а Нкетия, Партей, Джака, Йодегор и Мартинели покриваха зоните за подаване. 

Имаше случаи, в които Тотнъм избягваха от този модел и създаваха опасности, но като цяло и особено през първото полувреме бяха тотално надиграни с този модел.