Арсенал показа нокти и воля за победа след като победи Челси и Нюкясъл в два поредни кръга.
Въпреки незадоволителните резултати в предишните два кръга, "артилеристите" успяха да си съберат мислите и да вземат шест много важни точки.
С тези победи Арсенал продължават да преследват Манчестър Сити, макар възможностите да ги задминат да са илюзорни.
Двубоят с Челси бе истински урок на Артета, спрямо Лампард.
Домакините от "Емирейтс" буквално прегазиха своя съперник с многомилионната си селекция.
xG на Арсенал бе 2.6, спрямо 1.0 за гостите. Това само по себе си говори колко опасности имаше към вратата на Рамсдейл.
Домакините имаха 16 удара, от които 9 точни, срещу 7 (4 точни) за противника.
Прогресивните пасове и степената на опасност (xThread/xT) бяха в пъти повече за Арсенал.
Фактът, че Челси се бе прибрал дълбоко и позволяваше на Арсенал да разиграва без притеснение говори и коефициената на PPDA - 14.2, срещу изклюително високото 25.9. За сравнение дори последният Саутхямптън няма такъв показател при гостуване.
Арсенал - Челси: Статистика от мача
От тактическа гледна точка, Арсенал изигра един изключително грамотен двубой, в който се възползва от всички слабости на противника.
Франк Лампард реши да се противопостави на атаките на "артилеристите" посредством познатото 4-4-2. Именно по този начин се защитава и Арсенал, но с една голяма разлика - играчите на Артета позволяват средно между 12-16 паса в границата от 60-я метър от вратата си до голлинията. "Сините" позволиха в този мач над 25. Това говори за нищожна преса и възможност на противника да разгръща атаките си без проблем.
Това доведе до свобода на атаките за Арсенал и безпрепятствено навлизане в противниковата половина. Липсата на преса доведе до постепенно контролиране на скоростта на атаките, в зависимост от позиционирането на защитата.
В много чести случаи Артета насищаше определени зони и създаваше числено преимущество. След овладяване на дадената зона, следваше бързо препозициониране в друга зона и нов напредък.
Именно така Арсенал отбеляза първите два гола, които бяха почти идентични. навлизане в дясната зона на атката, центриране ниско към зоната между дузпата и дъгата и плътен удар към вратата.
В тези минути Челси просто не успя да се противопостави на скоростта на "артилеристите". В интерес на истината те не показаха и кой-знае какво желание.
Защитата на Челси
Празните пространства и свободата за атаките на Арсенал
Важен момент, който трябва да се отбележи е дебюта като титуляр на Якуб Кивиор.
Младият полски национал, който пристигна от Специя, изигра един отличен двубой. Смело мога да кажа, че Еду отново се е справил добре с този трансфер. Да, още е много рано, но първите признаци са обнадеждаващи.
Кивиор зае мястото на Холдинг като десен централен защитник. Той бе спокоен, "четеше" играта добре, показа бързината си на контраатаки и може би най-важното - ограничи Пиер-Емерик Обамеянг до едва 9 докосвания на топката, 4 от които бяха за да изпълни начален удар от центъра...
Статистически Кивиор завърши със 100% спечелени двубои, 93% успешни паса (57), 4 блокирани удара, 4 изчиствания, както и с 1 прогресивен пас.
Да, като за дебют повечето му пасове бяха "на сигурно", но по никакъв начин не показа притеснение. Поставен отдясно с ляв крак също беше малко необичайно за него, но той се справи без видими грешки.
Много се изговори защо Артета не пусна по-рано Кивиор, за сметка на Холдинг. Дали това е правилен ход или не, не знам, но само ще спомена, че Рамсдейл също стартира като заместник на Лено в първите месеци и после си завоюва титулярното място.
Якуб Кивиор - статистика от двубоя с Челси
снимка: CannonStats.com
Двубоят с Нюкясъл бе един своебразен реванш на Микел Артета и неговите момчета.
Миналата година именно на "Сейнт Джеймсис Парк", Арсенал загуби мястото си в Шампионската Лига. Тази година точно там го затвърди.
"Артилеристите" победиха с 2:0 и напълно заслужено се прибраха с трите точки. Трудно е да отличим някой играч. Аарън Рамсдейл направи нови невероятни спасявания, Гранит Джака изигра един от най-добрите мачове с фланелката на Арсенал (шпагата му в краката на Уилок в малкото наказателно поле, след пробягани близо 60 метра бе черешката на тортата). Йодегор бе истински диригент в центъра, вкара и един забележителен гол. Кивиор отново показа завидна стабилност, Мартинели и Сака бяха постоянна заплаха.
Жоржиньо, обаче, бе футболистът, който бе обявен за Играч на Мача.
Италианският национал, който бе привлечен от Челси през януари, за пореден мач се прояви като един от лидерите в отбора. В тази "враждебна" обстановка той бе спокоен, и умело дирижираше центъра на терена.
В крайна сметка Жоржиньо бе лидер за Арсенал по:
- Измината дистанция: 11.1 км
- Докосвания: 70
- Пасове: 53
- Успешни пасове: 44
- Пасове във финалната третина: 14
- Спечелени единоборства: 9
- Спечелени фаулове: 4
- Асистенции: 1
Жоржиньо след мача с Нюкясъл, получаващ наградата за Играч на Мача.
снимка: Sky Sports
Думата, с която бих описал този мач е ЕМОЦИЯ.
Двубоят бе изпълнен с множество вълнуващи моменти, а публиката допълнително украси мача. В интерес на истината винаги съм симпатизирал на "свраките", още от времето на Алън Шиърър, точно заради това - емоцията на стадиона, публиката и начина, по който тя вдъхновява отбора.
От февруари миналата година това го виждам и на "Емирейтс". Двубоят с Уулвс бе повратната точка в преобразяването на духа у дома. Може и да бъркам, но аз така го усетих тогава. Този сезон емоцията допълнително се предаде на отбора и смятам, че публиката и химията между нея и Арсенал е една от причините за успехите.
И така не остава много до края. Както и да завърши сезона, Арсенал изкачи ново голямо стъпало към връщане на предишната слава. Остава ни да се надяваме и да изпратим подобаващо нашите малки герои, защото те са именно такива.
Еми това е и до скоро.
