Арсенал завърши сезон 2022/2023 на второ място в крайното класиране, на 5 точки зад шампиона Манчестър Сити.
В последният кръг "артилеристите" победиха отбора на Уулвърхямптън с 5:0 на своя "Емирейтс" и събраха актив от 84 точки.
Много може да се каже за този наистина емоционален сезон, но смятам да споделя какво мисля за него на следващ етап.
Тук ще наблегна на това какво ми направи впечатление в последните два мача от сезона.
Новият тактически експеримент на Артета.
Срещу Нотингам, Арсенал излезе с една малко екпериментална защитна линия. Томас Партей бе поставен отдясно на защитата, Бенджамин Уайт и Габриел Магаляеш бяха в центъра, а Якуб Кивиор бе отляво.
Какво целеше Артета с тази ротация?
Според мен няколко неща:
На първо място да изпробва някои тактически модели за следващия сезон.
Както знаем, този сезон Артета разчиташе основно на атака 2-3-5, като Зинченко и Бен Уайт бяха в центъра с Томас Партей, в по-голямата част сезонa. Зинченко бе в т.н. "свободна позиция" като се движеше в почти всички атакуващи зони на терена. Бен Уайт имаше ролята да бъде подкрепа на Сака в атака. В много чести случаи той навлизаше по крилото зад "седмицата", за да привлича противников играч, да бъде опция за пас или да остави Сака 1:1 с противников футболист.
Бенджамин Уайт в атака за Арсенал през този сезон
В този двубой видяхме нещо ново. Партей изграждаше атаките отдясно, както Зинченко отляво. Той поемаше топката дълбоко в своята половина и дистрибутираше топката в пространства за директна атака.
От другата страна Кивиор играеше по-консервативна роля, за разлика от Уайт. Полякът трябваше да бъде опция за пас, но без да навлиза в противниковата половина дълбоко. Кивиор е умел подавач на късо и дълго разстояние, но няма бързината на англичанина и е уязвим при контри.
Позициите на Кивиор и Партей срещу Нотингам
В двубоят срещу Уулвс, Артета доразви тази стратегия. В зависимост от ситуацията Уайт и Партей си сменяха ролите на изграждащи атаката и нахлуващи в противниковата половина, съответно отдясно и през центъра като единия покриваше другия в зоната, която биваше освобождаване. По този начин противника губеше ориентация коя зона да покрие с повече хора.
Уайт и Партей срещу Уулвс
На второ място да провери и може би да научи Партей и Кивиор да играят в нови роли.
В двубоят срещу Нотингам се видя, че Партей изпитва трудности в тази зона, независимо че в миналото е играл като десен бек (макар и класически) за Атлетико Мадрид. Позиционирането му не бе на ниво, често губеше ориентация, а при контри и атаки не успяваше умело да покрие зоната си. В чести случаи, Сака и Жоржиньо трябваше да подкрепят ганаеца.
Срещу Уулвс, Партей се представи по-добре, но там нямаше и голяма съпротива. В последните мачове имаше голям спад във формата на "петицата" на Арсенал, а и той е един от конвертируемите играчи. Ще бъде жалко да бъде трансфериран, но ако това означава отбора да получи по-добър футболист за изискванията на Артета, то Еду трябва да е безкомпромисен.
Якуб Кивиор изигра два сравнително приемливи мача на позицията на ляв вътрешен бек. Тъй като няма техниката и бързината на Зинченко, полякът бе позициониран в тройка с Уайт и Габриел, където играеше "на сигурно". Бързината не е силната му страна, но се отличи със завидна борбеност. Отново двубоят с Уулвс бе по-добър за него, като там той отбеляза и дебютното си попадение за "артилеристите". Предстои да видим да ли ще се справи, но първите впечатления са, че се учи бързо.
Якуб Кивиор след попадението си срещу Уулвс
снимка: www.arsenal.com
Гранит Джака, може би, изигра последният си мач за Арсенал.
След 7 години и 297 мача, швейцарският национал като че ли каза "Довиждане" на феновете на "артилеристите". И то как! С два гола и обявен за Играч на Мача.
Джака е една от най-противоречивите личности в историята на клуба. Той измина пътя от "Разпни го" до "Осанна" (перефрезирам тази популярна сентенция) в рамките на няколко сезона. Всички знаем за изцепката му срещу Кристъл Палас, неизбежното му трансфериране и магическата трансформация под опеката на Микел Артета.
"34-ката" на Арсенал ще остане във фолклора на всички привърженици на клуба и с термина ITWGX (If That Was Granith Xhaka/Ако това бе Гранит Джака). Именно този термин се използва от всички Гунъри, когато видят играчи на други отбори да правят брутални влизания и да се "измъкват" само с жълт картон. Ако трябва да бъдем честни, Джака си извоюва тази репутация на груб играч, след като за 7-те години в клуба има 5 червени и 76 жълти картона. Факт е, обаче, че и съдиите са предубедени, спрямо него.
Каквото и да кажем за него той ще си остане лидер на терена и в съблекалнята. Неуморната му работоспособност, целеустременост и желание за победа дадоха огромен тласък на този млад отбор да постигне това, което направи този сезон. Такъв лидер, отдаден на клуба рядко можем да видим в днешно време и той действително ще липсва.
Гранит Джака след края на двубоя срещу Уулвс при финалната му обиколка на стадиона
снимка: www.arsenal.com
Отборът показа две лица: психически изтощен срещу Нотингам и освободен срещу Уулвс.
Когато си загубил почти всякакви шансове за титлата след такава кампания е нормално да се сринеш, особено ако си най-младият отбор във Висшата Лига. Именно това бе една от основните разлики между Арсенал и Манчестър Сити - психическата устойчивост и умението да взимаш резултат от наглед трудни двубои.
Видя се че повечето футболисти просто не бяха на себе си. Според мен ако Артета беше заложил на повече резерви резултата срещу Нотингам щеше да е различен. Вярно, Арсенал няма скамейката на Сити, но играчи като Виейра, Смит Роу, Нкетия можеха да дадат свежест на състава. Да не забравяме, че те и не играха много, така че желанието да се докажат щеше да е по-голямо.
Срещу Уулвс се видя, че когато няма напрежение, Арсенал е отбор, който може да играе фантастичен футбол. Играта бе на ниво, движенията бяха както трябва, головете бяха тактически перфектно отиграни. Просто всичко се получаваше. Отново ще спомена, че нямаше и голяма съпротива, но това не бива да отнема от впечатляващата игра в този мач.
И така още един сезон във Висшата Лига отбеляза своя край. За щастие, този път, Арсенал е на положителната траектория.
Тепърва ще се анализира сезона и какво можеше да се направи, за да се справим по-добре. Фактите обаче са, че този отбор има неизмерим потенциал и с правилните попълнения всичко е възможно през следващия.
Еми това е и до скоро.
Микел Артета по време на обиколката на стадиона, след двубоя срещу Уулвс.
снимка: www.arsenal.com
