Арсенал си тръгна с равенство от „Стамфорд Бридж“
„Артилеристите“ завършиха при резултат 1:1, с отбора на Челси, в двубой от XI кръг на Висшата Лига. Габриел Мартинели даде преднина за гостите в 60-та минута, но десет минути по-късно Педро Нето изравни. С последната атака, Арсенал можеше да се добере до победата, но неразбирателство между Леандро Тросард и Кай Хавертц попречи да бъде отбелязано второ попадене.
Енцо Мареска и Микел Артета предоставиха на своите фенове динамична игра, но и доста тактика. Това бе любопитен двубой между две „протежета“ на Пеп Гуардиола.
Поглеждайки статистиката ще видим, че равенството, може би, е логичен резултат. И двата отбора имаха почти еднакво владение на топката, еднакви точни удари (по 3), еднакво xG (1.54:1.55), както и в няколко дефанзивни показатели като пресечени пасове и изчиствания. Само в PPDA се виждаше малка разлика и то по отношение на агресивността на „артилеристите“.
Статистика от мача
Какъв бе тактическият подход на Артета?
Постепенната имплементация на 4-2-4 без топка
В последните мачове все по-често можем да видим Арсенал в 4-2-4 без топка. Най-вече ако съперника атакува, с топка, в 3-2-5. Тази схема на игра стана доста популярна, след идването на Арне Слот в Ливърпул. Именно нидерландецът я имплементира доста успешно при „червените“ като това не остана незабелязано от другите отбори.
Причината тази схема да работи срещу 3-2-5 е, че дава възможност да бъдат покрити двамата дефанзивни халфа, отговорни за изнасянето на топката.
Арсенал в 4-2-4 без топка
Разбира се, тази тактика има и своите недостатъци. Ако някой от първите двама тръгне да пресира човека с топка, то той освободжава единия дефанзивен халф. Така пред защитаващата се „шестижа“ има две опции – да седи до своя човек в центъра или да заеме мястото на човека, който е тръгнал да пресира. В случая Артета реши да заложи на първия вариант. Когато Кай Хавертц стартираше пресата, Деклан Райс заемаше неговото място, като непокрития играч бе Мало Густо. Предвид ниската степен на креативност на защитника това бе премерен риск, но въпреки това можеше да доведе до опасности, пред вратата на Рая.
Покриването на Палмър
Микел Артета се бе погрижил Коул Палмър да бъде неотлъчно следван от играч на Арсенал. Най-често това бе Томас Партей, когато англичанина бе отляво на атакуващата половина и от Деклан Райс от другата страна. Тъй като Райс бе в обичайната си роля на box-to-box, ганаецът доста често го следваше по целия терен. В крайна сметка това даде резултат и звездата на „сините“ бе тотално неутрализиран, съответно и опасностите за Арсенал бяха минимални.
Завръщането на Йодегор
Капитанът на Арсенал липсваше в стартовата единайсеторка близо два месеца. Неговото присъствие оказа своето влияние. Мартин Йодегор е барометърът в този отбор на Арсенал и с него на терена „артилеристите“ са тотално различен отбор. Макар и не на 100% включван във всички атаки, както е по принцип, норвежецът имаше основна роля за гола на Арсенал. Именно неговият поглед и ключово подаване доведе до попадението на Габриел Мартинели.
Асистенцията на Йодегор при гола на Мартинели
С това равенство, Арсенал изигра последното от тежките гостувания, които имаше от началото на сезона. Оттук до Нова Година отбора има шанс да набере скорост и ако му се отдаде възможност – да стопи разликата с лидера.
Еми това е и до скоро.
0 Comments