Януарският трансферен прозорец винаги е бил леко пренебрегван през годините. На първо място много клубове не искат да се разделят със звездите си по средата на сезона. Другият момент е, че повечето клубове извършват трансфери само ако е крайно наложително, поради дългосрочни контузии, липса на дълбочина на определени позиции и т.н.
В последните години обаче видяхме доста знакови трансфери на световни звезди и то за големи суми - Бруно Фернандеш, Пиер-Емерик Обамеянг, Върджил Ван Дайк са само част от тези, които смениха отборите си през януари.
В Арсенал отношението към януарските трансфери също претърпя промени. Всяка година виждаме поне по един трансфер, който се извършва в този месец. Не и обаче през януари 2022.
Стратегията на Еду и компания доведе до факта, че нито един играч не беше привлечен. За сметка на това половин отбор напусна отбора. Пренебрежителното отношение към този прозорец може да бъде нож с две остриета.
Какво обаче провокира тази стратегия?
На първо място нека погледнем финансовата част на нещата.
Арсенал се освободи от Обамеянг (заплата 250 000 паунда на седмица*), Чембърс (52 000), Колашинац (100 000) за постоянно и прати под наем Мейтланд-Найлс (48 000), Балогун (32 000), Мари (49 000) и няколко юноши. За всички тях клубът взе около 2 млн. паунда за Чембърс и компенсационни суми за пуснатите под наем. Ако приемем, че за пратените под наем ще плащаме 50% от заплатата, то Арсенал е спестил 485 000 паунда на седмица. С други думи към 1 юли можем да приемем, че ще имаме допълнителни 12.6 млн паунда, които могат да бъдат инвестирани в заплати за нови играчи или в увеличаване на заплатите за някои от тези, които са в клуба (Сака, Мартинели, Салиба). В случая с Обамеянг, Арсенал се освобождава от 20 млн паунда, която е сумата до края на договора, като това са без тези 7 милиона, които ще му изплатим до лятото.
Погледнато така, донякъде можем да оправдаем решенията в клуба. Това, което е странно обаче, защо продължаваме да освобождаваме играчи без трансферни суми. Случаят с Чембърс е най-странен. Арсенал имат опцията да подновят договора на играча автоматично с една година, с което ще могат да си позволят да го продадат за прилична сума, те не го правят по незнайни причини и в крайна сметка го продават само за 2 млн. През лятото Лаказет и Нкетия също ще напуснат без да получим и един цент за тях. За англичанинът бяха предложени 9 млн паунда и пак "артилеристите" отказаха да го продадат.
От друга страна имаме чисто футболната.
С всички изходящи трансфери, в момента Арсенал разполага с 18 полеви играчи и 2ма вратари. Достатъчни ли са за Топ 4? Ако погледнем мачовете ще видим, че Арсенал имат само 17 - те вече отпаднаха от всички купи. Това прави по 1 мач на седмица. До момента Артета е използвал ядро от 13 играча - 10 с изиграни над 1200 минути и 3ма с над 800. Всички останали са с епизодични включвания.
Погледнато от тази гледна точка, футболистите са предостатъчно. Тук обаче идва момента да се види дали са достатъчно качествени и дали са достатъчно мотивирани. Лаказет и Нкетия са в последните си 6 месеца от договорите. С какъв хъс ще играят до края на сезона? Ще имат ли стимул да се представят на ниво? В центъра очевидно отбора е без големи алтернативи. При евентуална контузия, наказание на повече от един ще се наложи да играем с младежи като Патино или Азес. С тези играчи ще успеем ли да се класираме за Шампионска Лига? Това са много въпроси, които съм сигурен, че и Артета не може да отговори.
В действителност Арсенал се опита да привлече нападател в лицето на Влахович и Александър Айзък. И за двамата обаче отборите, които бяха техни собственици искаха астрономически суми. Сърбинът, в крайна сметка смени отбора на Фиорентина с този на Ювентус за 75 милиона евро. За шведът, Реал Сосиедад поиска 90 милиона. Личното ми мнение е, че тези двама нападатели са изключително надценени за сумата, за която се продават. Не крия, че съм доста облекчен, че не привлякохме Влахович, който за мен нямаше да си оправдае и половината от сумата.
Любопитен беше факта, че през януари представители на Юри Тилеманс са били на Лондон Колни за т.н. "опознавателни" разговори. Както беше споменато разговорите са били за потенциален трансфер от лятото, а не от януари. Това ме накара да се замисля да не би Еду и Артета да подготвят почвата за лятото и предварително да са игнорирали януарските трансфери, освен ако не привлекат играч, който искат лятото още през този месец. Този подход ми изглежда интересен при положение, че отбора се класира за Шампионска Лига. Тогава ще бъдем с няколко крачки пред всички с тези предварителни разговори и трансферът ще се осъществи още преди другите отбори да имат възможност за разговори. При положение, че Арсенал не се класира, то тогава дали тези играчи ще искат да дойдат? Това е притеснителния въпрос.
Определено януари ме изненада. Очаквах да повишим нивото на отбора, особено в центъра на халфовата линия и най-вече в нападение. Не съм привърженик на спонтанните трансфери и не смятам, че някакво моментно 6-месечно решение би било ползотворно (макар че в случая с Йодегор нещата се получиха). Ако играчите, които трябват на Артета не са били свободни да преговарят то тогава трансфери не трябва да се правят, просто заради самия трансфер. Притеснява ме факта да играем с Елнени и Патино в центъра при лошо стечение на обстоятелствата, но със сигурност Артур Мело нямаше да реши тези проблеми. Не знам също така кой ще вкарва головете, тъй като Лаказет няма никакъв стимул, освен заради договора, а и заради факта, че "брат" му напусна по скандален начин. Нкетия също е голяма въпросителна, а при една контузия на Мартинели ни остава само Пепе.
Остават 17 мача, в които футболистите на Артета трябва да дадат 100% от възможностите си. Ще видим дали подготовката в Дубай е имала ефект и "артилеристите" са разбрали, че всичко е в техните крака.
Еми това е и до скоро.
*данните са взети от сайта www.salarysport.com
