Тази седмица бях гост в подкаста „Лигата на джентълмените“ в You Tube, където с Боби Борисов дискутирахме сезона на Арсенал.
Засегнахме доста теми, но една от тях ме накара да задълбоча своя анализ, а именно:
Защо Арсенал изпитва проблеми в атака?
След първите 20 мача за Арсенал можем да заключим, че нападението на „артилеристите“ не е толкова ефективно, колкото беше предишния сезон. xG този сезон е 40.56, но реално има отбелязани 37 гола. Тази негативна разлика от 3.56 е в основата на този видим регрес. Дали липсата на изявен голаджия е причина за по-малкото отбелязани голове или проблема се крие някъде другаде?
Базирано на моделите на игра, Артета иска отборът му да има повече контрол върху топката, но същевременно не иска да поема излишни рискове. Затова той се опитва да постигне няколко неща:
1. Да редуцира броя на движенията на играчите в защита при игра с топка, посредством изнасяне на по-ниска скорост
2. Да редуцира уязвимостта на отбора при движения на играчите в защита като поддържа компактност, когато отбора е с топка в краката. В допълнение се подсигурява като ограничава играта в по-спокойни за игра зони като крилата или финалната третина.
За да бъда по-ясен, по-долу може да се види как стартира една атака на Арсенал.
Първи етап на изграждане на атаката на Арсенал
Както се вижда, всички играчи в защитния вал плавно се изнасят напред. В случая Габриел се изнася леко вляво, Зинченко минава в центъра и по този начин бразилецът има четири опции за развитие на атаката. Предвид компактността, с която се изнася топката дори при грешка формацията се запазва и риска отборът да бъде хванат на контра е много малък.
Оттам, отново постепенно, топката бива дистрибутирана през човек (или няколко) до крилата. По-бавните и къси отигравания, както и прогресирането по тъча и по-малко през централната зона водят до липса на изненада при загуба на топката.
Варианти за прогресиране на атаката, които има Габриел
Парадоксално, в стремежа си да лимитира играта на противника с топката, Артета редуцира и опасностите пред тяхната врата. Това води след себе си до затваряне на свободните зони пред и в наказателното поле. Така играчи като Мартинели не могат да се възползват от своите качества, а именно празните пространства.
Прогресирането по крилата води до събиране на противника в централната зона, което, логично, лимитира шансовете за атака оттам. Иначе казано: ако Арсенал прогресира основно със Сака и Мартинели, шанса да има свободна зона за останалите футболисти, някъде в центъра, е изключително малък, просто защото противника бива „изтласкан“ именно там. Това води след себе си до едно продължително разиграване на топката по хоризонтала и съответно до никаква реална опасност за противника.
Различни варианти за разиграване на топката пред наказателното поле при нисък блок
При игра без топка, Арсенал също използва по-бавни движения в определени зони, за да запази компактността при контрапресата. Това, обаче, дава на противника възможност да бъде по-организиран в защита.
Самите модели на игра, които са насочени повече към подсигуряване на защитата водят до отслабване на атаката.
Какво трябва да подобри Артета?
1. Да балансира атакуващите играчи с подходящи за това профили.
Вдясно, Сака и Йодегор имат припокриващи се качества. И двамата имат плеймекърски функции с тенденция на контролират топката и ритъма на игра. Йодегор не може да прави т.н. „захождащи“ спринтове около Сака поради факта, че:
- играе предимно с ляв крак и евентуален такъв спринт води след себе си няколко допълнителни движения, докато нагласи топката на удобния си крак за пас или удар
- няма този навик да го прави, поради профила, който има като играч, въпреки че се опитва на моменти.
В този случай Бенджамин Уайт прави тези захождания, но за да се подобри динамиката в тази зона, профилът на играча трябва да е с десен крак и да успява да взима бързи решения. Случайно или не профилът на Смит Роу силно се доближава до искания.
В лявата част на атаката, Хавертц и Мартинели имат потенциално еднакви качества, макар да имат различен профил. Те са нападатели, с нюх към гола и намирането на празни пространства, в които да се вклиняват, но нямат плеймейкърски умения.
За да се подобри тази зона е необходимо:
- Мартинели да си партнира с плеймейкър или лява „осмица“, който умее да подава топката и да я задържа, препоръчително с ляв крак (Йодегор, Фабио Виейра)
- Хавертц да играе с крило, което има поглед върху играта, умее да задържа топката, да я дистрибутира в точния момент (Тросард)
2. Да се увеличи скоростта на комбинациите в атака, за да се даде възможност да открият зони в центъра, където да се търси завършване или различен модел.
3. Да се намерят нови модели за създаване на шансове.
Една от опциите е да се увеличат дългите пасове тип “Ван Дайк-Салах” или центриранията на далечната греда. Експлоатирането на Хавертц с този модел по-често в мачовете, ще доведе до по-голяма концентрация на противника в тази зона, съответно ще има възможност за изненада някъде другаде в наказателното поле.
Тенденцията на ремоделирането на стратегиите “по-голям риск-по-голяма награда” и “по-малък риск-по-малка награда” в “по-малък риск-по-голяма награда”, е една от често срещаните сред новото поколение мениджъри. Да, при някои става по-бързо, при други по-бавно, грешки ще има, неточности също, но овладяването ѝ превръща един отбор в машина за победи.
Дали Артета ще го постигне? Предстои да разберем.
Еми това е и до скоро.
0 Comments