3:1! Това беше най-малкото, с което съседите от Северен Лондон се разминаха в дербито през уикенда.
Първото полувреме на двубоя напълно олицетворява лицето, което искам да виждам от Арсенал на Артета. Това беше наслада за очите. Видях абсолютно всичко - хъс, борбеност, целеустременост, тактичекса грамотност, импровизация и още, и още.
Артета и неговите момчета за пореден път искаха да се докажат пред верните привърженици и го направиха. По категоричен начин.
Фактът, че все още прохождаме , си пролича и в този мач. Рамсдейл замалко да сбърка при стартирането на атаката за втория гол. Само намесата на Джака (която може би не беше толкова чиста), предотврати евентуални последици. Второто полувреме също беше леко противоречиво. Артета излезе с мисълта за контраатака и прибиране в собствената половина, вместо за продължаване на доминацията и можеше да сбърка. Но това са грешките на разтежа.
Честно казано не знам откъде да започна с оценките си. Всички бяха перфектни.
Рамсдейл отново показа класа и малко по малко бетонира своето титулярно място. Няколко невероятни спасявания, включително това срещу Лукас Мура, с което напълно отчая противника в края на мача.
Защитната четворка - тези момчета със средна възраст 23 години изнесоха лекция в защита на противниковите нападатели. Единият от тях, Томиясу, беше избран за играч на мача. Останалите - Уайт напълно обезличи Кейн, Габриел беше стената, която покри всичко в наказателното поле, Тиърни - покри цялата лява зона през целия мач и направи така, че все едно играхме с 12 човека.
Пред тях - Партей и Джака изиграха едни от най-стабилните си мачове за отбора. Именно ганаеца имаше нужда от това, да покаже че може да бъде лидер и диригент на халфовата линия от втора позиция.
Отпред - Смит Роу отново изуми. От старта на сезона до този момент, той е играча, който показва най-голямо постоянство с играта си. Йодегааард - работоспособността на това момче е уникална. Както бях споменал вече норвежеца не беше купен само за да подава, а за да задава тон за игра след централната линия. И той се справи перфектно. Партньорството му със Смит Роу показва как ще изглежда креативността на Артилеристите през следващите, надявам се, много години.
Изключително съм доволен, че Сака ме опроверга веднага след като бях написал какво ми липсва в него от началото на сезона. Беше постоянна заплаха, напълно надигра Регийон (мисля че така се изписва на български), а гола и асистенцията бяха доказателство за отличната игра. Прави ми впечатление, че когато сме напред в резултата или играта ни върви Сака играе с много по-голямо спокойствие и определено се отличава. Може би това е нещото, което има нужда от развитие - психологичеката граница на опитния играч да показва най-доброто от себе си, независимо от резултата и играта, и да повежда отбора в трудни моменти. Това се учи, има време за него.
Обамеянг - капитанът на отбора този път беше истински лидер. Борба за всяка топка, преса по целия терен, отнети топки, гол, старт на атаки, всичко беше налице. Радостта му в стил “Тиери Анри” показва че арсенализирането му е завършено.
Проектът на Артета набира скорост, което е радващо. За миг забравяме края на предсезонната подготовка и края на август, в който бяхме последни. Има обаче още много работа, нека не се залъгваме. Ще има загуби, ще има лоши периоди, но се вижда лек напредък. Аз продължавам да подкрепям Артета и да казвам, че ще го оценя след Нова Година, когато изтича двугодишния период, в който е начело. Следват няколко по-леки, на пръв поглед, мача, но в Англия всички знаем, че е непредказуемо.
Засега нека се насладим на момента и формата на момчетата.
Еми това е и до скоро.
