Отрезвителният дъжд много бързо се изля върху Артета и Арсенал.
Мачът срещу Брайтън беше олицетворение на периода на Арсенал, а именно – има още много работа.
Равенството срещу момчетата на Греъм Потър беше най-логичното и донякъде доста щастливо, предвид играта на двата отбора. Тук искам да поздравя мениджъра на Брайтън, когото доста голяма част от феновете го искат именно за нашия отбор, че е направил един изключително конкурентен за стандартите на Лигата отбор.
Мисля че този двубой дойде точно навреме за Арсенал – след фантастичното представяне срещу Тотнъм и преди паузата за национални отбори. Защо? Защото Артета ще има възможност да върне играчите в действителността, а и да донастрои някои тактичеки решения.
В мача срещу “чайките” се видя, че когато даден отбор разучи добре схемите на игра в Арсенал, отборът се връща в защита и няма идея за креативност в атакуващ план. Самият факт, че Йодегор беше незабележим повече от 60 минути говори достатъчно.
Действително проливният дъжд не беше в наша полза, но в крайна сметка играем в Англия – дъжда е нещо обичайно там, затова трябва да има тактически решения за всяка ситуация.
В защита отново бяхме солидни, но за разлика от мача със “шпорите”, този път Томиясу беше тотално надигран. Лявата зона на атаката на Брайтън не спря да настъпва към вратата. Дано това представяне послужи за база на японеца и върху която да гради в бъдеще. Нека е наясно, че в Англия всеки мач трябва да играеш на топ ниво, за да си конкурентен.
Бен Уайт изигра нов стабилен двубой срещу бившия си тим, но Рамсдейл отново беше над всички. Признавам, че това момче ме изненадва с представянето си. Парите, които Арсенал дадоха не бяха малко, макар че за стандартите на Англия и за английски играч смея да кажа, че са в границите. Но хъса, желанието ентусиазма от всяка добра намеса, това са неща, които не трябва да пренебрегваме. Не рядко аз, а и много по-големи капацитети от мен твърдим, че един от основните проблеми на Арсенал е менталната нагласа за един мач. Емоциите на Рамсдейл навеждат за наченки на едно мислене, което да послужи за база на всички в бъдеще, надявам се.
Смит Роу беше единствения блясък от играчите, които се подвизават в атакуващия вал на отбора. Определено Емил “Де Кройдън”, както е известен сред своите съотборници, е сред най-силно представящите се играчи и то с класи на моменти. Тук е много важно Артета да не го пренатовари от мачове. Да не забравяме, че е едва на 21, а и не толкова отдавна имаше няколко не леки контузии. Сезонът е дълъг, на неговия пост имаме заместници, така че опциите са налице. Ротациите не са ми любим прийом, но са наложителни в днешно време, ако искаш да си конкурентен цяла година.
Позицията в класирането няма да го коментирам, засега, то се гледа след кръг 38 за мен. Играта обаче е обнадеждаваща. Нека не се лъжем – ние сме в процес на играждане. Може да мине година, може две – кой знае. Много е важно да сме реалисти, а да не искаме титлата или Шампионска лига дори. Има 4 отбора, които са много по-напред по отношение на развитието си. Но младостта, желанието, промяната на манталитета – това са малки неща, но много важни за бъдеще. Аз съм позитивно настроен, виждам промяната. За пореден път казвам, че аз съм зад Артета и ще го съдя след Нова Година, когато изтича двугодишния му период начело на клуба. Виждам напредък и това ми харесва, виждам някаква искра и то от страна на младите, което е стъпка в правилната посока.
Еми това е и до скоро.
0 Comments