Арсенал, сезон 2021/2022 – част 2

Арсенал завърши на пето място в класирането за сезон 21/22 и ще играе в Лига Европа догодина.

Разделих анализа си за сезона на две части като в първата наблегнах на чисто статистическата част. Тя показа, че петото място рефлектира на цифрите в голяма степен. Както и самият Артета се изказа индиректно, влизане в Шампионската Лига щеше да бъде неимоверен успех, но целта е била влизане в Европа.

Тук ще наблегна повече на Артета, състава, тактиката и емоционалната част на сезона.

Ще стартирам със състава.

Лятото на 2021г. се превърна в едно от най-натоварените за отбора в последните, може би, 10 години.

Арсенал похарчи най-голямата сума за играчи от всички отбори - общо 165.6 млн евро. В отбора пристигнаха Нуно Тавареш, Самби Локонга, Бен Уайт, Мартин Йодегор, Аарън Рамсдейл и Такехиро Томиясу. На практика Артета и целия екип зад него показаха на всички, че искат да изградят изцяло ново ядро, съставено от млади играчи.

Средната възраст на целия състав падна до 24.47 години, а Арсенал се превърна в най-младият отбор във Висшата Лига.

Единственият играч, който "артилеристите" успяха да продадат беше Джо Уилок на Нюкясъл за 29.40 млн евро. Както и преди лятото, Артета освободи Вилиан, без да му вземе и един цент, а Бейерин, Торейра, Гендузи, Салиба, Нелсън и Рунарсон бяха пратени под наем.

Арсенал разполагаше със сплав от много млади играчи и опитни такива като Обамеянг, Лаказет, Джака, Лено. Въпреки това Артета не успя да изгради така нужната спойка между тях и това доведе до известно разделение. Оформилото се трио Обамеянг-Лаказет-Пепе все повече се отделяше от останалите като затова говореха и неимоверното високата активност между тях тримата в социалните мрежи. В допълнение капитанът по това време, Обамеянг, се забърка в няколко скандала с Артета и това доведе до неговото скандално пращане под наем през януари. Факт беше и това, че в мачовете, в които габонецът играеше, не беше това, което всички очакваха. Имаше, естествено, моменти на стария Оба, но като цяло представянето му не беше на високо ниво. До момента на последния си мач, той бе вкарал едва 4 гола през сезона, а след средата на октомври буквално се изгуби.

През януари Арсенал привлече американеца Остон Тръсти, който се очаква да дойде през това лято. Раздели се без пари с Чембърс и Колашинац (отново), а под наем отидоха Пабло Мари, Ейнсли Мейтланд-Найлс и Фоларин Балогун. Отборът не привлече нападател, на мястото на Обамеянг, въпреки че цял месец води преговори с Влахович, който в крайна сметка отиде в Ювентус. Така Артета остана с ядро от 15-16 човека, които трябваше да изкарат целия сезон.

Като извод мога да кажа, че Артета успя да свърши първата част от работата си по отношение на окомплектоването на състава. Въпреки подигравките за трансферната политика, в края на сезона всички признаха, че и сумата за Бен Уайт и трансферите на Йодегор, Рамсдейл и Томиясу са безспорен успех за испанеца и неговия екип. Посредством освобождаването и продажбата на играчи, Арсенал успя да свали бюджета си за заплати с почти 100 млн. евро. Прословутото му твърдоглавие, по отношение на някои играчи, обаче (например Пепе и Обамеянг) засега му изигравят лоша шега. Младостта също не му помага, защото един Венгер или Анчелоти много по-добре щеше да овладее тази ситуация.

Тактическите решения на Артета.

През сезона видяхме няколко тактически системи с по няколко модела на игра от страна на Арсенал.

След направените трансфери ясно се видя, че Артета иска да изгради нова защитна линия. Така се оформи петицата Рамсдейл-Томиясу-Уайт-Габриел-Тиърни. Това спомогна за постепенното стартиране на атаките на "артилеристите" още в собственото наказателно поле. След това играта се пренася в центъра, където Партей-Джака-Йодегор я разпределят към нападателите.

Артета стартира с хибрид между 4-4-2 в защита и 2-3-5 в нападение. Какво имам предвид?

Когато Арсенал атакуваше, Тиърни се изнасяше силно вляво, Смит Роу се прибира леко в центъра, играе като втори плеймейкър до Йодегор. Отдясно Сака в най-голяма степен си партнираше с Пиер-Емерик Обамеянг. Джака, Партей и Томиясу заставаха зад тях както за допълнителна подкрепа, така и да са първа преграда при евентуална контраатака. Така се оформяха две линии една от 5 човека отпред и друга от 3 пред двамата централни защитника. В защита отборът заставаше в класическото 4-4-2. По-долу може да се види и нагледно как заставаха футболистите в отделните моменти от играта.

Футболистите разчитаха на много пасове, но те вече не бяха по хоризонатала, както преди, а благодарение на Партей и Йодегор, клинично напред, където бързината на Сака и Обамянг беше от голямо значение. Другият модел бе изнасяне на топката към Тиърни, който рязко центрира към зоната на дузпата или дъгата, където негов съотборник трябваше да завърши атаката.

След Дубай и подготовката там, Арсенал премина към 4-3-3 - схемата, с която той винаги се е асоциирал.

Контузиите, изгонването на Обамеянг и добрата форма на някои футболисти накараха Артета да промени играчите, които да я имплементират на терена. Мартинели зае своето място като ляво крило, Седрик застана на десния бек, а Тавареш на левия. Партей бе оставен като единствен дефанзивен халф, а Джака пое ролята на "осмица". Лаказет бе в ролята на нападател, но изключително изнесен назад и участващ активно в организирането на атаките.

Това имаше успех до април, когато отборът пропадна за пореден период от три мача и Артета се принуди да модифицира системата.

Мачът срещу Челси бе сцената на действие на Еди Нкетия. Младият напдател на Англия се открои с бързина, голов нюх, пресметливост и умения да пресира. Това показа на Артета, че до края на сезона Арсенал трябва да има по-клиничен нападател от Лаказет.

Впоследствие видяхме и няколко модификации - Джака да се връща като краен ляв защитник, поради неспособността на Тавареш да покрива умело, оформяне на т.н. "триъгълници" върху играча с топка, различни модели на атака и защита, силно взаимодействие между Йодегор и Сака и др.

Артета е изправен пред Рубикон преди старта на лятото. Досега се смяташе, че Габриел Жезус е основен приоритет за нападението, заедно с преподписването на Нкетия. Джанлука Скамака, обаче - висок, здрав, млад централен нападател излезе на преден план в последните дни. Дали Артета не е променил решението си и ще следва стратегията на Ливърпул и Сити, които привлякоха Дарвин Нунес и Ерлинг Хааланд - двама футболисти със сходни физически характеристики, предстои да видим.

Микел Артета.

Испанецът отбеляза две години, начело на клуба през декември. Въпреки критиките и обидите, които търпи, Артета се справя напук на всички. Задачата, с която се е заел не е лека - той не иска да промени само състава, той иска да промени целия манталитет в клуба. Това не става за година или две.

Началните стъпки са направени, вижда се че има промяна, но и че Арсенал все още е много назад от лидерите в Англия. Естествено, младостта му също му пречи в някои моменти - аферата с Йозил, Обамеянг, Гендузи, Салиба са само някои от примерите за не добър мениджмънт, по мое мнение. Историята с Калъм Чембърс също може да се класифицира като грешка на него и ръководството. Някои тактически решения, породени от твърдоглавие, също попречиха на състава да заеме четвъртото място. Въпреки това лично аз смятам, че той се справя добре и че трябва да му се даде шанс да продължи своя проект - нещо което винаги съм твърдял, независимо от резултатите.

Връзката с феновете и Арсенализацията

През този сезон Артета и ръководството предприеха редица стъпки към доближаването на играчите и клуба повече до феновете. Виждахме след всеки двубой играчите да отиват и освен да поздравяват и да подаряват тениските си на феновете. След всеки домакински двубой феновете бяха все по-оптимистично настроени към отбора и може да се каже, че Емирейтс се превърна в крепост - Арсенал е трети за сезона ако се гледат само домакинските мачове (зад Сити и Ливърпул), което говори само по себе си. Емоцията, тътена, песните, всичко събрано даваше криле на отбора в тези мачове и той им се отплати. Мачът с Уулвс бих го отличил като най-емоционалният от всички.

Освен с феновете, Артета иска да промени и средата, в която футболистите прекарват дните си или т.н. "арсенализация". Затова в тренировъчния център в Колни и на стадиона могат да се видят ключови послания на легенди на Клуба, Стената на Сака, направена от хилядите писма, които той получи, в знак на подкрепа след Европейското първенство и други. По този начин испанеца иска да вмени строго определен дух в тези млади момчета, които той води. За мен това отношение и вменяване на този дух е много по-важно от една Купа на Лигата примерно. След време именно този дух ще ни донесе по-големи победи.

И така още един сезон завърши. За някой е успех, за други - провал, но това е хубавото на футбола, и на феновете - всеки може да интерпретира според неговите си виждания. Лично аз виждам прогрес. Отдавна не се е случвало да ми харесва играта и най-вече духа в отбора. Да, има трески за дялане, но с малко повече работа и няколко трансфера ще се изгладят.

Колкото и да не се харесва на мнозина, Арсенал е отбор в преход. Дали той ще продължи 2, 3, 5 или 10 години никой не може да прогнозира. Дали Артета е правилният избор за тази промяна? Може би, може би не, ще видим, но да не се заблуждаваме. Миналото си е минало и ако продължаваме да гледаме там ще се превърнем във феновете на други отбори, които си мечтаят някой нов Сър да ги избави от забвението или някое контѐ да им спечели купа.

Еми това е до скоро.