Арсенал преживя няколко турбулентни двубои в последните седмици.
В следващите редове ще засегна само двубоите от Висшата Лига. Според мен, Арсенал и Артета са концентрирани много повече върху спечелването на титлата в Англия и участието в Шампионската Лига този сезон (държа да отбележа), е по-скоро за трупане на опит и знания как се играе в този турнир.
И така няколко основни неща ми направиха впечатление в мачовете срещу Астън Вила, Уулвърхямптън и Челси.
Унай Емери успя да надхитри Артета
Тактически, испанският специалист на Астън Вила, намери решението срещу пресата на Арсенал. В първата фаза на атака на Вила, футболистите са подредени в 1-4-2 срещу 3-2 за Арсенал. По този начин, благодарение на численото си превъзходство и на взаимодействието си с вратаря Мартинес, бирмингамци успяваха да извадят топката и да стартират своите атаки.
Тактиката на Вила при стартиране на атаките
Ако пресата ставаше по-агресивна, то тя биваше дистрибутирана към Уоткинс или Заниоло, който изигра отличен мач и незнайно как за мен, спечели почти всички единоборства срещу Уайт. В общи линии, Вила винаги успяваше да направи така, че да има свободен човек, който да получи топката (в случая Конса, на снимката по-долу).
Излизането от преса на Вила
Този метод на Вила, да се използва пресата на „артилеристите“ срещу самите тях, оказа влияние. По този начин те контролираха скороста и динамиката на двубоя, което беше от фундаментално значение за победата.
Според мен Артета подцени ефективността на централната линия на Вила, без Дъглас Луиш. Бразилецът бе наказан за този двубой, но Тилеманс, Морган Роджърс и Макгин успяха да се противопоставят на Хавертц, Йодегор и Райс. Именно германецът бе изместен като лява „осмица“ и това се оказа грешка, по мое мнение. По този начин Арсенал загуби от контрола и енергията, който щеше да има ако вместо Кай, там бе Райс, а на „шестицата“ – Жоржиньо или Партей.
Дясната зона на атаката на бирмингамци също бе поддържана свежа, след като Диаби започна, а Бейли завърши срещата. Зинченко нямаше никакъв шанс срещу тях, което бе друга неточност в състава. Именно ямаецът откри резултата, преди Уоткинс да подпечата победата.
Умората бе видима в двубоя срещу Уулвс
Победата над Уулвърхямптън не дойде лесно, но затова помогна както многото отсъстващи за „вълците“, така и целенасочеността, която изгради този отбор през сезона. Въпреки младостта си, „артилеристите“ показаха в този двубой, че няма да се предадат и ще се борят до последно за титлата. Головете в края на двете полувремена са доказателство за трудностите пред Арсенал.
Двубоят срещу Байерн през седмицата и отпадането от Шампионската Лига със сигурност повлия върху срещата. Две поредни загуби, в рамките на 3 дни, 32 изиграни мача във Висшата Лига, ядро от 8 играчи с над 2000 минути в Лигата през сезона, оказват неимоверно напрежение.
Въпреки това, Арсенал излязоха пределно мобилизирани да спечелят трите точки. Първо Леандро Тросард отбеляза фантастичен гол, след отлична игра на Габриел Жезус в наказателното поле, а Мартин Йодегор сложи точка на мача, с гол дълбоко в добавеното време. Най-ясният фактор за умора, израженията и позициите на телата на играчите, когато отидоха да поздравят норвежеца.
Вторият гол в мача и лицата на играчите
Това бе един от тези двубои, в които трите точки дават този необходим тласък да завършиш сезона по най-добрия начин.
Наказателната акция срещу Челси
Двубоят с Челси бе очакван с голям интерес. Арсенал играеше 4 двубой в рамките на 9 дни и всички очакваха, момчетата на Артета да са неимоверно уморени. Да, ама не, както казваше един известен български журналист от миналото.
Арсенал премаза „сините“ от Лондон и петте гола са най-малкото, с което се разминаха. Подкрепяни от екзалтираната публика, домакините бяха разнообразни, енергични, креативни, опасни и не дадоха съмнение кой е по-добрият отбор. Челси бяха тотално изненадани.
„Артилеристите“ стартираха с консервативно 4-2-3-1 като Райс, Партей бяха двойка пред защитата, а Йодегор играеше като номер 10. Именно това се очакваше да бъде титулярната тройка в центъра, която така и не се осъществи, но се видя какво пропусна Арсенал през целия сезон.
След няколко минути, Артета видя, че дяволът не е толкова страшен и веднага се върна към 4-3-3. Пресата бе мълниеносна и Челси нямаха рецепта срещу нея.
Пресата на Арсенал в противниковата половина
Арсенал отбеляза първото попадение след само 4 минути игра. Една атака стартирала в 3-2-3 в средата на терена, доведе до изваждането на Кайседо от центъра, който отиде да преследва Йодегор на крилото. Връщането на Хавертц доведе до преимущество за „артилеристите в тази зона, а оставеният сам в триъгълника Партей-Хаверц-Райс, Енцо Фернандес, бе преодолян с лекота. Това остави огромно пространство за нахлуване на Райс, който го превзе, след което подаде на непокрития Тросард, вляво от него, който безкомпромисно отбеляза.
Голът на Тросард
Това даде криле на Арсенал и оттам те владееха положението на терена. Челси имаше своите възможности, след като овладя топката след гола, но не направи нищо впечатляващо, освен да кръжи около вратата на Рая с множество пасове.
В отстъствието на Коул Палмър, Артета реши да спре двете основни креативни единици на Челси – Енцо и Конър Галахър. Във всеки един момент, в който някой от двамата поемеше топката, биваше обграден от поне двама футболисти. Независимо, че се опитваха да сноват по целяат ширина на терена, Арсенал умело си препредаваше отговорността.
Второто полувреме беше моментът на истинската доминация. Челси, като че ли оставиха всичко в съблекалнята и излязоха без никаква мотивация за игра.
По два гола вкараха Бенджамин Уайт и Кай Хавертц. За първият гол на германеца, Мартин Йодегор даде невероятен пас от центъра на терана, а вторият гол на Уайт бе нещо средно между центриране от наказателното поле и удар, който, в крайна сметка, сe оказа в мрежата.
Пасът на Йодегор за гола на Хавертц
Силен двубой за Томас Партей. Ганаецът внесе спокойствие и увереност в центъра на терена и заслужава поздравления за играта си.
Леандро Тросард се превръща в един от най-основните играчи на отбора. Във втори пореден двубой той се разписва като вече има 10 гола и 1 асистенция в Лигата. Белгиецът е изиграл малко на 1300 минути от общо 3060 (равняващи се на около 14.5 мача), което показва колко е използван в Лигата. И въпреки това във всеки двубой той е един от най-силните играчи, независимо дали е резерва или титуляр. Уникално попълнение за Арсенал и Артета. Считаният за План А на тази позиция, преди да бъде привлечен Тросард – Мудрик, бе тотален анонимник в мача. Въпреки че започна като титуляр, той не направи нищо запомнящо се.
Най-добрият играч на терена в този двубой бе Мартин Йодегор. Капитанът на Арсенал завърши със забележителни показатели. Той бе номер едно по:
Докосвания (82)
Пасове във финалната третина (34)
Създадени шансове (8)
Спечелени дуели (8)
Асистенции (2)
С този успех, Арсенал събра 77 точки и +56 голова разлика. Загубата на Ливърпул в градското дерби с Евертън даде голям аванс на „артилеристите“, 4 кръга преди края. Отборът от Мърсисайд изостава на 3 точки от Арсенал, но с много по-лоша голова разлика. Манчестър Сити, обаче, не греши и битката ще бъде жестока.
Еми това е и до скоро.
