Мартин Йодегор бе привлечен под наем от Реал Мадрид през зимата на 2021г.
Шест месеца по-късно той се присъедини към Арсенал за постоянно като „артилеристите“ платиха 40 млн евро. Сумата бе, а и все още е скандално ниска за качествата на норвежеца. За този период, Йодегор е изиграл 185 мача, в които е вкарал 40 гола и е направил 33 асистенции. Върхът на тези постижения идва през сезон 22/23, в които той вкарва 15 гола и прави 7 асистенции.
4 години по-късно, той вече е капитан на Арсенал, лидер на проекта на Артета и фундаментален за играта на „артилеристите“. Всички, които са гледали достатъчно много мачове ще кажат, че почти всяка атака минава през него и старта на всяка преса пак е с неговото начало.
В тази връзка в анализите започна да се наслагва един термин, познат като „йодегаризъм“.
Сигурно доста от вас са го чували или чели, но какво всъщност представлява той?
Накратко това е прекомерната зависимост на Арсенал към Мартин Йодегор. Погледнато в ретроспекция, Микел Артета имаше нужда от футболист, който да бъде естествен лидер на този млад състав, който той започна да гради. Мартин Йодегор се оказа отлично попълнение. Млад, амбициозен и играещ в ядрото на халфовата линия и то като основен креативен футболист. Абсолютно всички тикчета бяха в негова полза. В допълнение, норвежецът не е конфликтна личност, което не можеше да бъде казано за Джака, Лаказет или Обамеянг. Това го правеше още по-добър избор за Артета, защото можеше да бъде оформян, спорен неговите принципи на игра.
И действително Йодегор се справяше добре и като капитан, а и като лидер в отбора. Играта на Арсенал вървеше, комбинацията Сака-Йодегор-Уайт беше зловещо ефективна и всичко бе наред. „Артилеристите“ на два пъти завършваха на второ място и норвежеца имаше основна заслуга. Но с това започваше да се вижда и прекомерната зависимост.
Статистически, в последните два сезона, атаките на Арсенал отдясно бяха между 45% и 55%. Да, в тази зона е и Букайо Сака, което прави този модел донякъде логичен, но и съперника започваше да се настройва спрямо това. Миналият сезон това започваше да се вижда ясно, когато съперниците „взеха насериозно“ така да се каже, отбора на Арсенал. Порто, Фулъм, Астън Вила бяха част от отборите, които неутрализираха „артилеристите“ и самия Йодегор.
Някъде там започна и използването на този термин или поне аз лично започнах да го срещам по-често. В стремежа да се анализира в детайли каква бе причината за тези слаби мачове, йодегаризмът навлезе като един от проблемите.
Кой обаче може да се счита за създател на йодегаризма?
Противно на всички, които най-вероятно си мислят Артета, според анализаторите това е бордът на Арсенал.
Основните доводи затова са няколко:
Клубовете харчат минимум 60 млн евро за своите плеймейкъри (Кевин Де Бройне, Доминик Собослай, Джеймс Мадисън и др.), Арсенал дават 40 млн за играч в развитие
Клубовете харчат повече дори за заместници на своите титуляри (Мейсън Маунт, Бернардо Силва, Деян Кулушевски)
Арсенал дават още 40 млн евро за играч в развитие, за позицията на атакуващ халф (Фабио Виейра), въпреки слуховете за доказани футболисти
На Артета му бе купен атакуващ халф на прилична цена със съмнителен успех и той го преобрази. Вместо да надгради в тази позиция, бордът реши да повтори същата операция, за същата сума, със закупуването на Ф.Виейра. Това към момента не се увенчава с успех и Артета се принуждава да използва постоянно Йодегор, вече 3 години.
Този сезон, „осмицата“ на Арсенал е бледа сянка на предишните. Контузията, която той претърпя през септември силно повлия на неговата игра, а контузиите на двама от звездната тройка допълнително влошиха неговата форма. Трябва да признаем, че от миналата година нов лидер изпъква в състава, в лицето на Деклан Райс. Англичанинът просто е въплъщение на лидерство, манталитет, борба и силен характер. Въпрос на време е и Артета да го види като, според мен, това ще помогне много и на самия Йодегор.
Какво е моето мнение?
Лично аз смятам, че този термин е леко преувеличен. Да, погледнато през призмата на играта, Арсенал прекалено често търси Йодегор, но това трябва да е в „градинката“ на Артета. Именно испанецът трябва да намери решението за това да разпредели атаките, така че тя да не се накланя прекалено много надясно. Дали бордът е виновен за йодегаризма? Може би, но вината трябва да се разпределени равномерно между Еду, Артета и собствениците. След като бразилецът напусна клуба, по средата на сезона, може би е имало нещо, но най-ясно ще си проличи това лято, ако Арсенал не привлече качествено ляво крило и нападател, които да отнемат от тежестта на дясната част на атаката. Качествен заместник на Йодегор също щеше да бъде сред целите, ако академията на Арсенал не извади едно бижу, в лицето на Итън Нуанери. Именно тийнейджърът, за мен, е естественият заместник на норвежеца и спокойно може да дели минутите си с него и по този начин да отнеме от товара.
Йодегаризмът няма да излезе от анализите, когато Арсенал е в криза. Докато този сезон той има възможност да вирее, предвид представянето на отбора и футболиста, от следващия има голяма вероятност да потъне в небитието. С менажирането на минутите на норвежеца, зависимостта ще бъде все по-незначителна. Дали Артета ще се пречупи и ще го направи, това вече е съвсем различна тема.
Еми това е и до скоро.
0 Comments