Тази седмица станахме свидетели на нещо безпрецедентно, на опит за революция в европейския футбол. Няма да навлизам в подробности за отбори, формати и т.н. Иска ми се да наблегна само и единствено на едно – как и защо Арсенал позволи да бъде въвлечен в това?
Ще започна малко по-отдалеч.
Арсенал е отбор с традиции. Да, като казвам традиции, нямам предвид стандартното клише, което се използва за почти всички отбори. Арсенал Е такъв отбор. Те са едни от основоположниците на светлините по стадионите, на номерата на играчите, на системата WM, от която всички започват да развиват своята игра, на използването на бяла топка по време на мач, на чорапите с райета за по-ясна различиност, на традицията двата отбора да излизат заедно от тунела… Това са неща повлияли на развитието на футбола като спорт по цял свят.
Мотото Victoria Concordia Crescit също олицетворява традициите, идеалите и културата на клуба.
Арсенал е един от клубовете, управляван повече от 60 години от династии благородници като Брейсуел-Смит и Хил-Ууд.
След всичко изброено по-горе на сцената идва Стан Крьонке – американски бизнесмен, собственик на 5 други отбора, от 5 различни спортa. Пълна противоположност. Той идва с едничката цел – да спечели пари.
Вече 10 години семейство Крьонке управляват Арсенал, а с тях постепенно започва да избледнява цялата култура, традиции и благородие, които имаше в клуба преди тях.
С последното си действие обаче, те показаха, че в името на парите са готови на всичко. Сигурно ще има фенове, които ще кажат “Е да, ама едни 400 млн $ биха ни дошли добре”. Да, така е, ама не си мислете, че тези пари щяха да останат в клуба. Не забравяйте, че Крьонке има да изплаща стадион за близо 5 млрд $, а всички знаем, кой е любимия им отбор (подсказвам – не е Арсенал)….
Преди повече от 5 години Стан Крьонке беше казал: "Аз не съм купил клуба за да печеля трофеи". Мисля че това ясно показва намеренията на бизнесмена спрямо Арсенал.
Има още хиляди примери, които показват, че управлението има една ясна посока и тя е превръщането на клуба в бизнес начинание, дори с цената да загуби идентичността си на футболен клуб с традиции. Назначенията на Газидис и след това на Венкатешам също доказват това. Това са личности с отлична репутация в бизнес мениджмънта и с никакви във футболния. Нямат нито опита, нито връзките, нито самочувстието да представляват клуба и неговите интереси пред Висшата Лига или УЕФА. Затова и всички съдии се гаврят с нас.
Да, скъпи фенове, Арсенал е в ръцете на алчни американци, които даже не знаят кой е техния отбор като отидат на стадиона да гледат мач.
Ако те се махнат сигурно ще е за добро, не знам. Но кой ще дойде? В днешният свят парите са основна движеща сила. Ако не са Крьонке, дали няма да са арабските Крьонке или нигерийските Крьонке, или руските Крьонке? Това е въпрос, който трябва да си зададем. Искаме ли нов човек, с нови планове, но с все същите намерения? Честно казано аз не знам дали "по-малкото зло" в лицето на нови собственици ме удовлетворява. Може би звучи утопично, но план, в който феновете да имат голям дял в клуба и играят ролята на медиатор, ръководство с дългогодишен опит във футболния бизнес и мениджмънт и собственик като Матийо Фламини например ми звучат като добра алтернатива.
Футболът отдавна не е романтика. Колкото и да ни се иска никога няма да се върне това врeме. Или трябва да го приемем или да се борим за нов ред, в който въобще не сме сигурни дали няма да е като стария, но с нови лица.
Еми това е и до скоро.
