Game Over! Така бих определил сезона след мачовете ни срещу Виляреал.
Определено това е един от най-тежките сезони, които съм гледал на “артилеристите”. Много са факторите, които доведоха до това, но аз искам да наблегна на последните няколко мача преди и след Виляреал.
На първо място е хазартната тактика на Артета към подхода на мачовете. Той влезе All In, казано на покер език и отписа Висшата Лига за сметка на Лига Европа.
Загубихме две точки срещу изпадналия Фулъм, а след това последва отново загуба срещу Евертън. Джака срещу Ричарлисон беше предрешен двубой, а грешката на Лено беше най-логичното като си настроен за мач след 4 дни. Пет домакински точки, които подарихме за сметка на европейския турнир. Ротациите, както се видя, не влияят добре на състава и води до повече проблеми, отколкото свежест и импровизация.
Точно когато всичките тези промени трябваше да доведат до максимален ефект се случи може би логичното – едно от най-слабите представяния на отбора в Испания. Унай Емери a.k.a Гуд Ибнинг разказа играта на “артилеристите” – тактически, физически, всякак. Чист късмет, че не вкараха 4-5 гола и да си решат нещата още там. Артета започна с грешни тактичеки решения, не ги оправи до 50та минута, при положение, че имаше пет смени и отбора си изпати безвъзвратно. Тотално нелогично е да не извадиш Себайос при положение, че виждаш че е на един фаул от червения картон. Липсата на план "Б", ината да се налага Джака срещу бързите играчи отдясно на "жълтата подводница", неефективната защита, разконцентриран вратар са само част от нещата, които не се получиха.
Страйк едно.
След това фиаско в Испания и късметлийския резултат всички трябваше да си вземат поука и да се стегнат. Взехме двубоя с Нюкясъл, отново с множество ротации, но с прилична игра и надеждата започна да се надига във всеки фен.
И така идва прословутия двубой, в който всички очакват едва ли не представяне като срещу Славия в Прага. Е, крайния резултат е ясен – два точни удара, никаква идея, слаба концентрация, мъка и пак мъка. Въпреки офанзивната тактика и двамата плеймейкъри идеите отпред липсваха. Дори гредите не биха могли да извинят отбора и по никакъв начин не са повод за извинение. Game Over!
Страйк две.
В мача срещу У.Б.А. играхме освободено, без страх и трите гола бяха най-малкото, с което можеха да се измъкнат “дроздовете”. Сака игра доста прилично като ляв бек и аз продължавам да се чудя защо Артета не го премести там веднага след контузията на Тиърни. Може би, защото губим малко от неговата креативност, но това по никакъв случай не пролича в неделя, когато той беше основен носител на опасности. Видя се обаче, че защитата ни поддава без Джака и Партей в средата. На Мартинели също му трябва доста практика и тренировки ако иска да играе като деветка за Арсенал.
Към момента сме девети без възможност за купа, а може би и за европейски турнири. С въпросните пет точки, които споменах по-горе щяхме да сме шести. Следват мачове с Челси, Палас и Брайтън. Две победи в тези три мача и с оглед на тежката програма на тези над нас ситуацията изглеждаше приемлива, не задоволителна, но приемлива.
В крайна сметка мога да кажа, че Артета претърпя голямо поражение в първия си пълен сезон. Въпреки че го подкрепям и продължавам да твърдя, че за мен той е човека за Арсенал, мога да кажа, че през сезона направи много грешки, породени от инат, прибързаност и грешни тактически решения. Доста от играчите също “помогнаха” затова. Лено, Джака, Обамеянг са част от играчите, които буквално ни отнеха девет точки (или поне за толкова се сещам, може да са повече).
Сега идва лятото, нов трансферен прозорец и първа възможност за нормална лятна подготовка. Испанецът трябва да вложи много усилия, за да възстанови накърненото си реноме и трябва да бъде сигурен, че американците разбират от бейзбол и знаят какво следва след два страйка.
Еми това е и до скоро.
