Арсенал завърши на второ място във Висшата Лига за сезон 24-25 и трета година подред, взима сребърните медали в първенството. “Артилеристите“ събраха 74 точки, с 15 точки по-малко от миналия сезон.
Сезонът определено бе много емоционален и изпълнен с множество положителни и отрицателни моменти. Отборът показа няколко лица и поне според мен, израстване, въпреки всички препятствия.
Ще разгледам сезона в наколко аспекта.
Статистиката
Поглеждайки статистиката между последните два сезона виждаме къде точно Арсенал загуби титлата.
Сравнение на сезони 24/25 и 23/24
Данни: understat.com
В първите 19 кръга събраните точки са почти идентични – само 1 точка разлика. Не само тях: головата разлика и очакваните голове (допуснати и вкарани) също са изключително близки. Абсолютна постоянност в играта на отбора в два поредни сезона.
След тях идва голяма разлика.
През февруари 2024, Арсенал точно се завръща от турнето си в Дубай като преобразен състав. Серията от 4 мача през месеца носи 12 точки и голова разлика 18:2. Година по-късно се случва точно обратното и именно тогава „артилеристите“ допускат голям спад във формата. Причината е ясна: Габриел Жезус се контузва тежко в средата на януари, последван от Кай Хавертц по време на миниподготовката в Дубай. Букайо Сака вече е контузен от месец, а Бенджамин Уайт и Габриел Мартинели също не могат да бъдат използвани. В рамките на 4 мача, Арсенал печели едва 7 точки и има голова разлика от 7:2.
През март Артета успява да стабилизира състава, прави необходимите корекции, прекроява Мерино в нападател и „артилеристите“ успяват да спечелят 7 точки, колкото и през миналия сезон при почти идентична голова разлика. Междувременно отбора успява да елиминира ПСВ на осминафинал в Шампионската Лига. Разликата между Арсенал и Ливърпул, обаче, вече е 9 точки (и мач по-малко за отбора от Мърсисайд) и някъде там, може би, испанският специалист решава да се насочи изцяло към Европа.
В последните два месеца от сезона, Арсенал изцяло се „пусна от хорото“ като спечели 16 точки от 9 мача, в сравнение с 24, година по-рано.
Трансфери
Трансферите са друга основна тема за резултатите. Знаем, че Артета обича да работи с къс състав, но това не значи, че не иска да работи с конкурентен. През лятото на 2024г. бяха изхарчени 108.90 млн евро, а бяха продадени играчи за 83.79 млн. Това прави нетно -25.11 млн.
Защо Арсенал похарчи толкова малко?
Може би разковничето (и това си е изцяло мое мнение) се крие в разходите предните 2 сезона, а именно: 23/24 нетно: -166.49 млн евро, 22/23: -162.60 млн евро. Ако имаш в предните два сезона, нетни загуби от над 329 млн как да очакваме така да продължава до безкрайност? В Европа имаме Финансов Феърплей, в Англия – Правила за устойчивост и развитие. Големият проблем в предните години не бяха покупките, а продажбите. Арсенал просто не продаваше добре. Не, той не продаваше въобще. Миналото лято, Арсенал успя да пласира двама свои юноши на пазара, които са чист приход и това изключително много балансира сметките.
Друга причина дойде по оста Артета-Еду. Дали двамата са имали спорове около това кои играчи да бъдат привличани, дали е било нещо друго, но е факт,че в годината в която трябваше да бъде привлечен така необходимия нападател, той така и не дойде. Рахийм Стърлинг дойде „на пожар“ в последния ден, но всички знаем как се представи през сезона. Това доведе и до освобождаването на бразилеца още преди Нова Година и назначаването на Андреа Берта, 6 месеца по-късно.
Контузии
Да, контузиите за мен са фактор и то голям. През февруари написах нещо по темата като там съм изложил в общи линии това, което мисля. Този период пък съвпадна и с първия по-голям спад в точките, в сравнение с миналия сезон, както видяхме по-горе.
Тук ще засегна малко по-различна гледна точка.
Брой контузии и брой дни на играчите, извън терена, Висша Лига, сезон 24/25
Данни: The Athletic и Premier League Injuries
Както ясно се вижда, Арсенал са завършили втори в крайното класиране, когато са едни от първите по контузии през сезона. Само вижте отборите около нас с подобни контузии къде са в класирането… Те дори не са близо, като изключим Сити които са 3 отбора зад нас. Това идва да покаже, че въпреки трудностите, Артета е успял да изгради състав, който се бори до последно. Естествено накрая силите не стигат, но не е ли логично да не стигнат? 9 играча са изиграли над 2300 минути и то САМО във Висшата Лига. Това са средно по 25.50 мача на пълни 90 минути. 2/3 от сезона си играл с 9 човека по 90 минути с този интензитет, натовараване, физически сблъсъци. И си втори. Какво можем повече да искаме? Ами Шампионската Лига? Арсенал изигра 14 мача, Купата на Лигата: 5 мача, ФА Къп: 1 мач. Национални отбори? Почти всички наши играчи са национали. Ние феновете често обвиняваме този и онзи, казваме, че търсим оправдания за неуспехите, но някой път обясненията се крият именно в явните неща. Просто трябва да погледнем по-дълбоко върху проблема.
Други
Един от негативните моменти през сезона бяха червените картони. Арсенал се превъна в отбора с най-много такива за сезона – цели 6. Но нека разгледаме няколко:
- Арсенал-Брайтън 1:1, втори жълт за Деклан Райс за „бавене“ на играта
- Манчестър С-Арсенал 2:2, втори жълт за Леандро Тросард за същото „провинение“
- Уулвс-Арсенал 0:1, червен картон за Майлс Люис-Скели, впоследствие отменен от ФА
Любопитното е, че малко след червените картони на Тросард и Райс, ФА реши леко да промени критерия за бавене на играта, но вече бяха нанесени щети. В предишният сезон, ако всички помнят имаше правило за изпълнението на тъч и няколко кръга след червеният картон на Томиясу това правило отново бе променено.
Това, което си пожелавам за новия сезон, а и Артета го отбеляза, е да има еднакъв критерии за всички от първи до последен кръг. Просто и ясно.
И така сезон 24-25 завърши с леко разочарование, но с надежда през новия, Арсенал да се поздрави с така жадуваната титла.
Еми това е и до скоро.
0 Comments