Арсенал завърши наравно 2:2 в Дербито на Северен Лондон (ДСЛ).
Кристиан Ромеро си вкара автогол в 26-та минута след удар на Букайо Сака, а Хюн Мин Сон изравни в 42-та минута. Арсенал отново поведе с 2:1 в 54-та минута, след точно изпълнена дузпа от Букайо Сака, преди Сон отново да върне равенството по-малко от минута по-късно след груба грешка на Жоржиньо.
Като цяло това бе двубой, който "артилеристите" ще искат да забравят. Футболистите на новия мениджър на "белите" Анге Постекоглу излязоха на терена по-уверени и решени да вземат нещо от този двубой.
За това говори и статистиката. Тотнъм имаха по-големи възможсноти за гол, ако гледаме xG от мача (1.9 на 2.0 за Тотнъм). Те имаха и по-голямо владение на топката - 47% : 53%, нещо изключително рядко за мач на "Емирейтс".

Степента на опасност и единоборствата също бяха в полза на "белите", което само по себе си говори за ангажираността на отбора.
Какво доведе до това представяне на Арсенал?
Ефективността в завършващата фаза отново се оказа ахилесовата пета на отбора.
В първите минути високата преса на Арсенал се оказа непосилна за футболистите на Тотнъм. Тъй като "артилеристите" се бяха позиционирали точно до тези на "шпорите", това доведе до изнасяне на топката по крилата. Там обаче тя биваше отнемана или чрез единоборство или чрез изритване на противников защитник в половината на Арсенал. Оттам следваха опасни атаки и значими пропуски, най-вече на Габриел Жезус, който имаше два невероятни шанса. Един уникален шанс изпусна и Еди Нкетия, който не успя да преодолее Викарио, остнал очи в очи с него.

Пресата на Арсенал срещу Тотнъм
Комбинацията Йодегор-Сака не бе така ефективна, а вече е и разпознаваема от опонентите.
Всички знаем колко важна е връзката между Йодегор и Сака. Повече от половината от всички атаки на Арсенал са свързани с тази комбинация. Това обаче е ясно и от опонентите. Вече се вижда, че когато играта на отбора не върви, тази комбицания се повтаря неколкократно и когато тя бива неутрализирана то Арсенал спира да бъде опасен.
В този двубой тя се оказа неефективна. "Артилеристите" се опитваха да създадат празни пространства отдясно, посредством рязко сменяне на посоката на топката отляво-надясно. Играчите на Тотнъм, обаче бяха подготвени и винаги оставяха +1 футболист повече за допълнителна подкрепа на левия бек. По този начин те създаваха ситуация 4:2 в тяхна полза и атаките биваха притъпени. В единственият случай, в който изпуснаха положението, Арсенал вкара гол.
Това е повод за притеснение, защото Артета трябва да намери бърза алтернатива на този модел на игра. Арсенал трябва да бъде креативен и ако един модел не работи да има поне няколко резервни.

Пресата срещу комбинацията Йодегор-Сака
Контузиите се оказаха решаващ фактор.
Може би в най-неподходящият момент, Арсенал имаше проблем с дълбочината на състава си. Томас Партей, Юриен Тимбер и Габриел Мартинели бяха ясните отсъстващи. В деня на двубоя се разбра, че и Леандро Тросард не може да играе, а на полувремето терена напусна и Деклан Райс. Като прибавим, че и Уилям Салиба е играл с лека контузия, а Букайо Сака не бе на 100% след единоборство с Удоджие в 15-та минута то излиза, че повече от половин състав не бе на 100% в мача. Това определено бе проблем за Артета.
Смяната на Райс бе най-осезаема. Дори да изключим грешката на Жоржиньо, който влезе на негово място, тази смяна доведе до съвсем различен подход към мача. Играчите на Арсенал не бяха така спокойни и уверени, когато англичанина е в състава. За краткото време, в което Райс е в отбора той създаде съвсем различна аура. Партей няма този ефект, макар да внася стабилност, но и неговата липса бе решаваща.
Експлозивността и нестандартността на Тросард и Мартинели също се усети. Двамата дават тотално различни модели на игра и могат да променят драстично всяка ситуация.
Кай Хавертц, от своя страна, все още не може да допринесе за подобряване на качеството на атаките на "артилеристите". С лека провокация ще спомена, че опонентът му, който исках да бъде в Арсенал от дълги години, се отчете с две асистенции.
Тази ранна криза може да бъде аларма за Артета, защото ще даде възможност на испанеца да помисли за адекватни алтернативни модели, в отсъствието на почти цялото ядро на отбора.
Емоциите оказаха негативно влияние.
Има примери, в които емоциите печелеха мачовете на Арсенал, особено миналия сезон. Сега обаче, като че ли бяха в повече. Дебюта на отбора в Шампионската Лига през седмицата, след повече от 6 години, примесена с отличната игра и разгромен резултат бяха високо емоционален момент.
Излишно е да се споменава каква е емоцията в Дербито на Северен Лондон.
Всички тези фактори взеха връх над прагматичността и умереното влияние върху мача. Младостта на отбора позволи на всичко горепосочено да бъде водещо, а в такъв двубой е необходимо да излезеш с пълна концентрация и тотално себераздаване. Предишните няколко домакинства срещу "шпорите", както и последното гостуване бяха взети с лекота и всички си помислиха, че и този двубой ще е такъв. Да, но играчите на Постекоглу бяха максимално концентрирани и не позволиха на опонента си да им повлияе емоционално. С голямо съжаление мога да кажа, че тази тактика бе успешна.
Какво следва?
За Арсенал предстоят три поредни гостувания - на Брентфорд за Карабао Къп, на Борнемут през уикенда във Висшата Лига и на Ланс през следващата седмица в Шампионската Лига. В края на същата е домакинството на Манчестър Сити.
Определено следващите 14 дни ще бъдат от голямо значение за отбора. Необходима е пълна концентрация.
Да се надяваме, че и голяма част от контузените ще бъдат на разположение, защото всяка точка е необходима в битката за всеки трофей.
Еми това е и до скоро.



