Непостоянството е основен признак за отбор в развитие. Вълнуващи мачове, последвани от безобразни такива карат привържениците да се разполовяват в мнението си за отбора, който подкрепят.
Арсенал в момента е един от тези отбори. Тази тенденция продължава ясно да си личи и след мачовете с Вила и Лийдс, в които изтъкнах двуполюсността на отбора.
Ще разделя играта на "артилеристите" на две - във Висшата Лига и в Европа.
За първенството изиграхме няколко двубоя и всеки следващ беше тотална противоположност на предишния.
Стойностен мач със Сити, в който тактиката надделя над играта. Тук ми харесаха някой от идеите на Артета като пресата върху Гюндоган и най-вече инструкциите към Пабло Мари. Последва вълнуващ двубой с Лестър, в който показахме едно не лошо лице и което може да е една добра основа за изграждане на нещо добро и точно като си го помислиш това и идва двубоя с Бърнли. Пълна трагедия. Нищо, абсолютно нищо и в допълнение най-елементарния гол, който съм виждал да ни вкарват от доста време насам. Двубоят с Тотнъм от своя страна отново ни върна на вълната. С малко повече късмет можеше да вкараме 4-5 гола и да размажем нашите "шумни съседи". Накрая дойде Уес Хям, в който разделихме полувремената - до 30та минута мислех, че ще паднем с 5-6, в 90тата се ядосвах защо не сме вкарали 7. Супер странен мач.
За финал мача с Ливърпул беше дъното на нашето представяне. Червените направо ни прегазиха по всички показатели, но по-лошото е, че всички лидери се скриха. Играхме като отбор от Лига 2 и тук Артета трябва да поеме цялата вина. Не е нормално на този етап от сезона и срещу този отбор да не можеш да ги нахъсаш. Ние буквално ги събудихме от зимен сън, вместо да ги пребием. На всичкото отгоре и Тиърни е аут за два месеца.
Мачовете за Лига Европа бяха спиращи дъха.
В двубоите с Бенфика показахме добра игра, но пак добрата стара разконцентрираност изигра лоша шега. Тук вина има и Артета, който продължаваше да залага на Смит Роу и Сака, които бяха много уморени и имаха нужда от почивка особено нашия номер 32. В реванша трябваше да ни ударят с мокър парцал (да кажем, че в случая това бе Себайос), за да се събудим и да играем така, както трябва. Мачовете с Олимпиакос бе ясно - подценихме ги в ревашна. Добър турнирен резултат като гости и после излязохме, все едно ще играем контрола. Обамеянг се спука да пропуска и това не беше първия му лош мач този сезон. Следват мачовете със Славия, в които възможността да ги подценим е огромна, особено като се има предвид с какво самочувствие са Обамеянг, Лаказет и сие.
Изводите, които можем да си направим, въобще не са обнадеждаващи. Люлеем се като кораб в бурно море и с капитан, който знае посоката, но с екипаж, който не го разбира. Много привърженици няма да са съгласни с мен, но за мен Артета продължава да бъде човека за Арсенал. Факт е обаче, че има моменти, в които личи неопитността му. Затова, че не даде почивка на Сака, Тиърни, Смит Роу навреме, му коства много. Упоритостта да не залага в определени мачове на Пепе (срещу Бърнли), когато беше набрал скорост или че не е определил още титулярна централна двойка. Доста неща трябва да понаучи, но нека го оставят да поработи. Нов треньор и нова вяра в нов процес ще бъде малко прекалено.
Част от играчите също трябва вече да се събудят. Оба да спре да се прави на Травис Скот, Холдинг да спре с детинските грешки, Габриел да се концентрира до края на сезона, а Бейерин да се стегне. Само с Йодегаард, Сака и Тиърни (упс, вече не) не става.
Остават 8 мача за първенство и евентуално 5 за Лига Европа. Концентрация, желание за игра и да зарежат глупостите в социалните мрежи. Имаме шанс да завършим сезона подобаващо, нека го направим.
Еми това е и до скоро.
