Тези дни проведох дискусия с фен на Челси в една група, което ме наведе да напиша тези редове.
Поводът за дискусията беше, че въпросния фен пусна 3-4 поста, oсмиващи моментното състояние на Арсенал и Ливърпул, без никаква връзка с Челси. Коментарът ми беше логично защо се oсмиват английските отбори, на които не си привърженик, вместо да се радваш на моментното състояние на отбора си. Както и да е всичко приключи много бързо, но това ме накара да се замисля за някакви неща.
Като привърженик на английския футбол и на Арсенал винаги съм вярвал, че уважението винаги стои на първо място.
Аз лично вярвам, че всеки привърженик освен отбора си, трябва да уважава противника и да не злорадства. Все пак всички те спомагат за развитието на английския футбол по света. Всеки английски отбор дава нещо на Лигата, което е достойно за уважение и това трябва да ни радва всички фенове.
Не разбирам защо трябва да го има това комплексарското мислене “Важно е Вуте да е зле”. Ок, на гребена на вълната си в момента, радвай се, подкрепяй отбора си, никой няма да ти каже нищо. Но да не гледаш него, а да гледаш другите и да се присмиваш ми изглежда малко дребнаво, нисшо, не английско. Не го разбирам, честно. Аз никога няма да поствам мемета за нерегламентираните трансфери на Челси или за техния собственик със съмнителни средства. Нито за Финансовия Феърплей на Сити или по-точно липса на такъв, или за 30-годишното чакане на Ливърпул за титла. Примерите са многобройни, но просто нямат място сред всички нас, които считаме, че Висшата Лига е една друга вселена.
Боби Борисов имаше една серия в подкаста “Лигата на джентълмените” именно затова, защо я нарича “Великата английска игра”. Препоръчвам на всеки да я изслуша, там общо взето отново се засяга подобна тема, но представена много по-професионално от мен. Тези негови думи са повод за присмех в повечето случаи, защото той го повтаря често, но аз напълно споделям неговото мнение. Честно казано наистина вярвам в този слоган. За мен Великата английска игра е нещо повече от гледане на мачове на Арсенал. За мен е начин на живот, начин на удоволствие от играта и възприемане на футбола в една различна и уникална насока.
Една от причините да не уважавам Юрген Клоп не е, че е треньор на Ливърпул, а именно неуважението му към английските традиции и футболна култура. В мача на Ливърпул срещу Астън Вила за Карабао Къп, той остави треньора на младежите да води тима. Да, той беше в Катар за Световното Клубно първенство, но самото му пренебрежително отношение към този турнир ме издразни най-много. Нито една година, откакто е в Англия той не показа уважение към този турнир, независимо, че е с най-слаб интерес. Няма значение какъв е турнир е – ти работиш в Англия, значи ще проявяваш уважение към всички турнири в тази страна. Точка. Да не забравяме, че именно “червените” близо 30 години се лутаха в Премиър Лийг и в домашните турнири.
Същата тенденция я наблюдавам и сред феновете на Ливърпул. От около година и половина много от тях прекалено високо вирнаха глави и започнаха да хиперболизират титлата. Ок, шампиони на Англия сте, достойно за уважение, но не бива да гледате толкова отвисоко на другите отбори, просто защото в последните 30 години бяхте на тяхното ниво. Отборът също играе така високомерно за мен тази година и затова е толкова назад в класирането. Контузиите имат роля, но високомерието им “изяде главата”.
И така на финала ще кажа само едно – “Артилеристи” не гледайте и не се подигравайте на състоянието на другите отбори. Уважавайте противниците, споделяйте добрите и лошите моменти на Арсенал и се наслаждавайте на Великата английска игра – тя внася различна нотка в живота на всеки фен.
Еми това е и до скоро.
0 Comments