Олександър Зинченко – Боецът от Радомишл

Арсенал официално обяви петото си ново попълнение – Олександър Зинченко. Украинецът пристига от отбора на Манчестър Сити за 35 млн. евро + 2.5 млн евро, в зависимост от представянето. Договорът на футболиста е за 4 години.

Зинченко е поредният играч, който е част от плана на тандема Артета-Еду в преобразяването на “артилеристите”. След провалената сделка за Лисандро Мартинес, ръководството на Арсенал се насочи към друг поливалентен футболист. Именно това обобщава всички трансфери на Арсенал това лято – привлечените футболисти имат повече от една позиция за игра.

Олександър Зинченко е на 25 години. Юноша е на Монолит Иличивск, където прекарва една година (2008-2009). С най-голям принос за развитието му, обаче, се счита отбора на Шахтьор Донецк. Украинецът прекарва 4 години (2010-2014) там като е и капитан на младежкия отбор. След кратък престой в УФА, Манчестър Сити го привлича за 2 млн. евро през 2016 г. За 6 години в Сити (една, които е под наем в ПСВ Айндховен), Зинченко има изиграни 127 мача, в които вкарва 2 гола и прави 12 асистенции. За националният отбор Зинченко има изиграни 52 мача (8 гола, 4 асистенции). Той е и капитан на Украйна.

Както споменах Зинченко е изключително поливалентен футболист. Счита се, че Артета го взима за конкуренция на Тиърни в лявата част на защитата. Украинецът, обаче, може да бъде използван и на още няколко позиции – като “осмица” в 4-3-3, като ляво крило, като “шестица” в 4-2-3-1, а дори и като “десетка”. Както Артета спомена в интервюто при представянето на Зинченко, именно той и Гуардиола започват да го налагат като бек, въпреки че по презумция е “десетка”.

Гледайки цифрите по-долу ще видим, че Зинченко е много повече офанзивен бек, отколкото дефанзивен. Също така виждаме прогресия в стила на игра на украинеца. Дрибълът, ударите към вратата, пасовете, центриранията са само част от елементите, които бележат ръст през последните три сезона. Ако погледнем Зинченко като краен плеймейкър (тип Смит Роу) ще забележим, че показателите му са много над средните за играчите на тази позиция.

Поглеждайки върху данните между Тиърни и Зинченко (ако приемем, че двамата ще се борят за поста на ляв бек), ще видим, че украинецът значително превъзхожда шотландеца. Трябва да отбележим, обаче, че през последния сезон Тиърни не игра достатъчно, затова показателите може да са малко подвеждащи. Според мен “тройката” на Арсенал е много по-универсален като ляв бек. Ако е здрав показателите ще бъдат много близки в атака и защита. Зинченко, от друга страна, е неимоверно по-добър в атакуващата част от играта. Погледът, пасовете, дрибъла, който той притежава са от изключителна висота за поста, на който играе. В защита обаче тепърва ще видим как ще се справи. Всички сме наясно, че в отбор като Сити връщането да защитаваш собствената си врата е последното нещо, което правиш. А и не много отбори атакуват, дори и тези от елитната категория.

Ако погледнем и картата с движенията на тримата бекове ще видим няколко разлики. Най-видната е, че Зинченко покрива най-широк периметър от лявата част на терена. Благодарение на универсалността му, той може да участва в различни модели на атака. Когато “артилеристите” владеят топката, Зинченко може да бъде използван като подкрепа на лявото крило в един модел, като “осмица” в друг или като последен при контра в трети. Именно тази свободна роля дава голямо разнообразие на Арсенал. Нещо, което липсваше на “артилеристите” последния сезон.

Благодарение на качествата си, Зинченко най-вероятно ще бъде използван и като заместник на Гранит Джака в центъра на халфовата линия. Както споменах пасовете и създаването на положения за своите съотборници са негови силни страни. Трябва да отбележим, че Джака притежава по-добро пласиране, физика и удар от Зинченко. Възможността, обаче, да бъде използван в някакъв етап от даден мач е значително предимство.

В потвърждение на думите си, можем да видим различни диаграми за пасовете на Зинченко. Tерминът за такъв играч е “passer”, тоест украинецът има усет за взаимодействие със съотборник. Както се вижда Зинченко обича да подава топката повече напред, отколкото назад. Ефективността на пасовете е от най-високо качество като той не се свени да обръща посоката на атаката, в момента, в който види перспектива. Такъв пас видяхме между него и Сака в мача срещу Челси в неделя сутрин, когато Арсенал победи “сините” с 4:0 в последната си контрола в САЩ.

Борбеността е друго важно качество за украинеца. Именно затова съм го описал като “Боецът от Радомишл” (родния му град). Независимо дали играе като защитник или халф той влиза с изключителна настървеност във всеки мач. Работоспособността му е завидна и е готов без страх да влиза във всяко единоборство и да се бори за всяка една топка на земята или във въздуха. Въпреки ниският си ръст (175 см), Зинченко има средно по 1.72 спечелени въздушни двубои, което го нарежда сред най-добрите за поста краен бранител.

Зинченко може да бъде приет и като един от играчите с лидерски качества. Фактът, че е най-младият капитан на националния отбор на Украйна в историята, при дебюта с лентата, само показва каква личност е. Това е от важно значение за общата атмосфера в отбора. Именно лидерските качества и манталитета на победители са тези, заради които Арсенал изгуби четвъртото място през миналия сезон. Двубоят с Нюкясъл най-ясно пролича тази липса. Но с привличането на Зинченко, Габриел Жезус, Фабио Виейра, в отбора вече има достатъчно футболисти, които да поведат Арсенал в трудните периодите.

Една от слабостите на Зинченко е, че той е силно зависим от левият си крак. Именно това е и една от причините да бъде преквалифициран в бек. Това обаче е и силната му страна, защото ако направим сравнение между крайните защитници, особено в пасовете и създаването на шансове ще видим, че украинецът се доближава до най-добрите, в лицето на Александър-Арнолд и Рийс Джеймс.

С привличането на Зинченко, Арсенал се доближи с още една стъпка до перфектността, по отношение на трансферите това лято. Едва ли някой дори си е представял, че до началото на сезона “артилеристите” ще са привлекли почти всички свои цели, те ще играят в пресезонните мачове и ще са се стиковали с новите си съотборници.

Остават още някои “финни настройки”, най-вече по изходящите трансфери, но като цяло плана на Артета и Еду върви гладко. За нас феновете остава приятното усещане, че нещата започват да се канализират в положителна посока. Още повече след края на подготовката в САЩ, където записахме само победи, най-вече тази срещу Челси. Но затова – друг път.

Еми това е и до скоро.