Сезон 2022/2023 стартира! Един от най-очакваните, за мен, в последните 10 години. Да си призная изпълнен съм с надежди за нещо голямо този сезон, но трябва да съм реалист и да очаквам всичко. Конкуренцията е умопомрачителна, но се надявам Артета и момчетата да покажат голямо себераздаване и да докажат, че този млад състав е готов.
В първият кръг се изправихме срещу коравия отбор на Кристъл Палас, предвождан от една легенда на Арсенал - Патрик Виейра. Всички знаем какво се случи с Арсенал последния път, когато гостувахме на "Селхърст Парк".
Арсенал пристигна след една, мога да кажа, изключително успешна предсезонна подготовка. Отборът регистрира победи във всичките си официални контроли, като завърши с голова разлика 20:4.
За старта на сезона, Артета започна с единайсеторката, победила Севиля с 6:0 за Емирейтс Къп. Рамсделйл на вратата, вече с номер 1, след продажбата на Лено. Пред него четворката Уайт-Салиба-Габриел-Зинченко. В халфовата линия Партей-Джака-Йодегор и напред Сака-Мартинели-Жезус. Артета отново се довери на флуидното 4-2-3-1/4-3-3.
Арсенал започна много агресивно, на висока скорост и с висока преса. Момчетата на Артета играеха по същия начин, както във всички контроли. Въпреки че играчите на Палас поддържаха близко темпо, Арсенал създаде няколко опасности, едната, от които (на Мартинели) премина на косъм от вратата. Все още недоумявам защо младият бразилец реши да завършва атаката от малкото наказателно поле с по-слабия си ляв крак, но това е друга тема. Тук трябва да отбележим и чудесната игра на Жезус, който се пребори за една топка, премина през половината отбор на Палас и отправи удар, който Гуайта отрази.
В 20-та минута логичното се случи и Арсенал поведе след корнер. Сака центрира към далечната греда, Зинченко, необезпокояван я върна към малкото наказателно поле, откъдето Мартинели без проблем отбеляза с глава.
До края на полувремето Палас се съвзеха, но Рамсдейл предотварти няколко чисти голови ситуации.
Второто полувреме стартира коренно различно. Палас поеха инициативата и започнаха да диктуват темпото. Арсенал изглежда не очакваше това и се прибра в своето поле. Там Уайт, Салиба и Габриел бяха стабилни пред Рамсдейл и не позволиха множество удари. Французинът за пореден път изигра много добър мач и логично бе обявен за Играч на мача. Зоната на Зинченко, обаче, беше слабото звено. Още с привличането си, споделих мнение, че украинецът е ценен в нападение, но в защита, не е тестван достатъчно, предвид страха на отборите от Сити. В този мач си пролича, че при защитен блок, от страна на Арсенал, Зинченко ще се пропуква поради липсата си на опит в действията си в собствената половина.
Арсенал почти не застраши вратата на Палас. Момчетата на Артета изглеждаха уморени след 60-та минута и не успяваха да поддържат темпото на "орлите". В този период, благодарение на добрата дисциплина в защита, отборът не се пропука.
В 85-тата минута, обаче, дойде голът на успокоението. Една контра, започната от Джака и влезлият на мястото на Жезус - Нкетия доведе до удар на Сака, който се отби в главата на Гуехи и влетя в мрежата на Гуайта. До края на мача не се случи нищо интересно и Арсенал взе трите точки.
В този двубой видяхме доста положителни неща, но и някои, върху които Артета трябва да поработи. Кое, обаче, ми направи впечатление?
На първо място атаките на Арсенал. Отборът променя схемата си на игра когато владее топката. "Артилеристите" застават в схема 2-3-5, където пред Габриел и Салиба застава тройката Зинченко-Партей-Уайт. Двамата бекове поемат ролята на вътрешни халфове, а отпред застават петима, които са с фокус полупространствата между противниковите защитници. По този начин, благодарение на скоростта си, играчите на Арсенал целят да хванат неподготвени играчите на противниковия отбор и да предизвикат грешки в позиционирането им.
Това обаче е нож с две остриета. Виейра беше наясно с този модел на игра и в момента, в който Палас поемаше топката, последваше дълъг пас в ляво или в дясно. Оттам бързите Заха и Аю заемаха празните пространства, оставени от Уайт и Зинченко и се откриваха за контри. Най-често Андерсен, който бе най-добрият играч за Палас, подаваше дълбоко в половината на Арсенал. Това може да се окаже проблем през сезона, ако Артета не намери алтернатива.
В защита Арсенал използваше основно два модела.
Първият бе с висока преса, при който Жезус, Сака и Мартинели участваха активно. Ако топката е в Андерсен, то Мартинели заставаше пред Дукуре, за да попречи на паса към него. Оттам започваше активно да пресира датчанина, за да го провокира да подаде към десния бек - Клайн. Ако топката се подаде към бившия играч на Ливърпул, то следваше преса спрямо него, докато провокира бързо решение, най-често с грешен изход. Ако пък топката се озовеше в Гуехи, то Сака поемаше ролята от другата страна. Жезус, от своя страна, сновеше по цялата средна линия на терена.
Вторият модел бе хибридно 4-4-2/5-3-2, когато отборът се отдръпваше до центъра на терена и започваше защитата си оттам. Поради факта, че Заха е най-опасния играч на "орлите", то при защита Сака заемаше ролята на десен халф-бек, а Уайт заставаше леко по-навътре и играеше като трети централен защитник. Когато, обаче, Сака не успееше да се върне навреме, то Уайт се "залепваше" за кот д'ивоареца и блокираше неговите набези. При атака през центъра или вдясно на нападението на Палас, то отборът заставаше в класическо 4-4-2.
Важен елемент, който не проработи в този мач бяха т.н. "атакуващи триъгълници", най-вече в лявата част на нападението. Kакво имам предвид?
В нападение, единия от моделите на Артета е с т.н. "атакуващи триъгълници". Всеки един такъв триъгълник има следните основни елементи (играчи):
- Плеймейкър
- Играч между линиите на защитата
- Играч, даващ ширина на триъгълника
За да проработи този модел, всеки един елемент трябва да е изпълняван от играч, който се чувства удобно на тази позиция.
През първата част, Артета опита със Зинченко като играч, даващ ширина, Джака като плеймейкър и Мартинели като човек между зоните. В този вариант два от трите елемента проработиха:
- Джака като плеймейкър може свободно да даде пасове от всякакво естество
- Мартинели, като играч между линиите, може без проблем да се вклини между защитата или да разшири атаката, посредством комбинация с централния нападател, пас към играча даващ ширина или към центъра на терена
- Зинченко няма характеристики да играе дълбоко на тъч-линията. Той е халф с плеймейкърски функции, преквалифициран в краен защитник и няма усета да играе там за момента
След като това не проработи, Артета опита с друга вариант: Мартинели като играч, даващ ширина, Зинченко като плеймейкър и Джака като човек между зоните. Тук вече проработи само един от трите елемента:
- Зинченко умее да разиграва топката спокойно като плеймейкър
- Джака няма експлозивността, дрибъла и маневрирането за да играе между линиите. С други думи е твърде бавен и тромав.
- Мартинели като изнесен на тъча е твърде изолиран от играта. При получаване на топката той е блокиран от десния бек и трудно излиза на удобна позиция за изостряне на атаката.
В хода на сезона Артета трябва да подобри тези модели, като едната опция е да вкара различни изпълнители. Вариант е на мястото на Джака да играе Фабио Виейра или може би Тилеманс... Каквото и решение да се вземе, факт е, че играта в напaдение има нужда от разнообразие и всеки модел трябва да е перфектно изпипан.
Като извод мога да кажа, че това бяха важни три точки от психологическа гледна точка. Кристъл Палас са отбор, който ще вземе много точки у дома и със сигурност ще обърка сметките на някои от големите отбори. Сезонът тепърва започва и не може да очакваме всички да са в оптимално игрово състояние, но първите впечатления са добри. Следват, няколко наглед, приемливи двубои, в които е небходима пълна концентрация и ефективност.
Еми това е и до скоро.
