Дотук добре – след Палас и Вила

“Дотук добре”, казал самоубиецът, докато преминавал през петият етаж, летейки надолу… Това, мисля че олицетворява мненията на феновете в този момент. Вижда се напредък в играта, усеща се нов дух (дотук добре), но негативизма към Артета и неизбежния му провал, според някои, е близо. Може и да са прави, знам ли…

Аз, признавам, че съм фен на Артета и го подкрепям, като казвам, че му давам срок до декември, в който ще дам крайна оценка. Никога обаче не съм спестявал критиката си към него.

Тази седмица станахме свидетели на два мача, в рамките на пет дни. В тях видяхме няколко лица на Арсенал.

Мачът с Кристъл Палас беше изключително емоционален, поради две причини: завръщането на Виейра “у дома” и играта на “артилеристите”.

Артета реши да опита отново с 4-3-3, като остави единствено Партей като първа преграда пред защитата и Йодегор като символичен помощник. Тук испанеца подцени Палас, според мен. При положение, че знаеш, че Виейра ще излезе надъхан и знаеш как неговия отбор играе в центъра, не можеш да си позволиш да оставиш един дефанзивен халф. Просто не можеш. Да, вкарахме гол, но след него бяхме надиграни тотално в центъра. Йодегор беше анонимник. Да, втори пореден мач той не предложи нищо, но този път грешката е на Артета. Опита да се поправи на полувремето с Локонга, но Партей вече беше разконцентриран. Той беше загубил няколко ключови топки още през първото полувреме и грешката му в 50-та минута беше логична на представянето. Не мога да виня и Локонга за втория гол. Да, направи грешка, но за играч на 22 години и от 5 месеца в Англия не можем да очакваме да е перфектен всеки мач. Добре че Лаказет влезе и даде дозата увереност на изплашените момчета. Ето това е опита, от който толкова имаме нужда. Това е играча, който трябваше на Артета и който си помисли, че може да има в лицето на Вилиан. В решителният момент да влезе, да надъха момчетата и да ги поведе. Трябва да получи договор, най-малкото да играе тази роля – на ментор. Съдията не искам да го коментирам. Само ще спомена, че имам известни забележки.

Срещу Вила обаче видяхме онзи Арсенал, който се очаква от всички. На моменти Артета приложи и 4-4-2, която ни донесе толкова успехи при Венгер. Организирани в защита, играещи отлично на контри, без да се даде глътка въздух на противника. Смея да кажа, че този мач, както и този срещу Тотнъм са примерите, които трябва да ни бъдат мерило оттук-нататък. Всеки един играч поотделно допринесе за общия успех. Нека не забравяме че сме най-младият отбор във Висшата Лига. Грешки ще има, липса на увереност ще има, страх ще има, но желанието, хъса, отборния дух, който виждам вече се играждат. Лидерите започват да се открояват. Обамеянг последните няколко мача е неразпознаваем. Атакува, вкарва, връща се, прави шпагати, повежда тима като истински лидер, за Лаказет вече казах, Габриел се превръща в лидер на защитата едва на 24, Уайт навлиза във форма, за Рамсдейл каквото и да кажа ще е малко. А за Смит Роу неведнъж съм казвал – той е най-добрия ни играч от старта на сезона. Имам известни резерви за Сака, но вече изказах своето мнение, да, знам противоречиво е, но си е мое и не ангажирам никой с него.

Както споменах и в началото “дотук добре”. Не очаквам, че ще направим нещо велико този сезон. Пето, шесто, дори седмо място са цел. Да, за клуб като Арсенал това може да изглежда ниско, но за моментното състояние на отбора е реалистично. Не си мислете, че един Конте или дори Виейра може да оправи нещата. Виждате как играят Челси, Ливърпул, Сити. Не сме стигнали още там. Но напредваме. Млади сме, вижда се напредък (аз го виждам, отново, въпрос на гледна точка) и очаквам съвсем скоро да сме в сметките за Топ 4. Важното е да продължаваме развитието си с тези млади момчета.

Еми това е и до скоро.