Арсенал и доминацията над Уест Хям и Бърнли

В последните си два мача, Арсенал отбеляза 11 гола и не получи нито един. Още по-фрапантното е, че ги вкара като гост.

Първо, „артилеристите“ разгромиха Уест Хям с 6:0 и регистрираха най-голямата си победа като гост от 1935г. насам.

Двубоят премина под тотална доминация за момчетата на Артета, срещу един от тимовете, които са като „черна котка“ за тях в последните години. Само през този сезон, Арсенал загуби два пъти от „чуковете“ – един път за Карабао Къп, именно на „Лондон Стейдиъм“ и един път на „Емирейтс“ в двубой от Висшата Лига. От третият опит, Арсенал успя да отговори и то подобаващо.

Букайо Сака вкара своите голове номер 50 и 51, с което стана най-младият играч на Арсенал от 1978г., който достига кота 50. Героят през ’78 бе Франк Стейпълтън.

Габриел Магаляеш и Уилям Салиба вкараха от статични положения, с което увеличиха броя на головете за Арсенал по този показател на 16.

Леандро Тросард вкара типичен за него гол, след като овладя топката в наказателното поле и технично я завъртя в горния десен ъгъл зад Ареола.

Черешката на тортата, обаче, бе попадението на Деклан Райс срещу бившия си отбор. Той изстреля един снаряд от около 30 метра, с което препарира вратаря на „чуковете“. Английският национал подплати отличната си игра и с две асистенции за головете на Габриел и Салиба.

Срещу Бърнли, Арсенал продължи в същия дух и отбеляза 5 безответни гола.

Мартин Йодегор откри резултата с патентното си изпълнение от границата на наказателното поле. Букайо Сака вкара 2 попадения – едното от дузпа. Леандро Тросард отново се разписа, а остана време и за Кай Хавертц да отбележи и да подпечата своето отлично представяне в последните мачове.

Какво толкова промени Артета, в сравнение с предишните мачове?

Позицията на Бенджамин Уайт

В двубоя с Уест Хям, Артета реши да експериментира като постави Уайт до Райс, когато Арсенал владее топката. Както знаем, когато „артилеристите“ атакуват, те се подреждат най-често в 3-2-5, като партньор на Райс е левият бек, основно Зинченко. Когато украинецът не е в състава, неговото място отляво и в центъра заема Кивиор и в по-редки случаи Томиясу или Тимбер. Тъй като за Кивиор това е изключително непривична позиция, Артета реши да даде шанс на Уайт и той не го подведе.

Англичанинът има опит като дефанзивен халф, след като е играл на тази позиция в няколко мача за Брайтън и Лийдс. Честно казано, аз съм леко учуден защо испанецът не се реши по-рано на този вариант, когато Зинченко или Тимбер не са в състава. Едно от обясненията за мен е, че тройката Уайт-Йодегор-Сака е важна за изграждането на повечето модели на атака отдясно. С „освобождаването“ на Сака и Йодегор по терена, се даде възможност на Уайт да заеме малко по-организационна роля, отколкото такава на опция за другите двама.

Срещу Бърнли видяхме същата роля за Уайт и отново перфектно изпълнена от англичанина.

След завръщането на отбора от Дубай, Четворката на Арсенал изглежда много свеж. Най-вероятно контузията, която той е носил със себе си, действително му е повлиявала, като най-ясно се видя в последните мачове, преди почивката.

Новата роля на Бенджамин Уайт

Ефектът „Йодегор“

Капитанът на Арсенал е друг футболист, който изглежда с променени функции, но не за един мач, а като добре планирана стратегия. Много специалисти сравняват тази негова промяна с позицията, която Бернардо Силва има за Манчестър Сити, макар да не съм съгласен с това сравнение.

Какво точно имам предвид?

Норвежецът може да бъде видян в доста от случаите да поема топката от Давид Рая, пред собственото си наказателно поле и да стартира атаките оттам. Именно така Арсенал отбеляза и шестия гол в двубоя срещу “чуковете”. През първата част от сезона виждахме епизодични моменти в тази насока, но след Дубай те се превърнаха в тенденция.

Йодегор, стартиращ атаките на Арсенал

В следващ модел го виждаме като партньор на Деклан Райс, когато англичанина стартира атаките. В тези случаи Уайт се измества като десен бек, а Тросард и Хавертц се връщат към центъра. Йодегор, от своя страна, „сканира“ позиционирането на противника и стартира своето движение, базирането на видяното. Оттам преразпределя задачите на своите съотборници, преди да поеме топката.

Йодегор като партньор на Райс при стартиране на атаките

В трети модел го виждаме на обичайната си позиция на дясна „осмица“, където оформя познатия триъгълник Йодегор-Сака-Уайт.

Тази хибридна „box-to-box/плеймейкър“ роля (ако мога да я нарека така) е нещо ново в играта на норвежеца. Може би Артета вижда ново ниво на развитие на своя капитан и същевременно нов етап на развитие на своите футболисти. Промяната на неговата роля влияе и върху останалите:

• Букайо Сака започва да има все по-свободна роля и на моменти дори взима от плеймейкърските функции на Йодегор

• Мартинели, Хавертц и Тросард/Жезус покриват все по-голям периметър и постоянно сменят местата си по терена, за да се създаде числено предимство в точно определени зони

• Бенджамин Уайт и Олександър Зинченко ще могат спокойно да се въртят в центъра/по крилата, за да дадат по-голяма ширина на атаката

За мен разликата между Йодегор и Бернардо Силва е голяма и тя се дължи най-вече на манталитета и начина на виждане на играта. Бернардо е типичен работохолик и черноработник. Той може да играе на много позиции и навсякъде ще бъде ценен за отбора. Не задава въпроси, само очаква инструкции и играе. Йодегор от друга страна, винаги мисли три хода напред. Когато е с топка, норвежецът контролира събитията и знае кой модел е най-подходящ за развитие на атаката. Когато е без, е в постоянна комуникация със своите съотборници и често може да го видим да дава инструкции по терена. Също така, за мен, капитанът на Арсенал е по-добър в завършващата фаза и в асистирането към своите съотборници.

„Хибридният“ нападател

Много пъти през сезона феновете и анализаторите обсъждаха липсата на изявен централен нападател в отбора на Арсенал. Дори в играта на тима се виждаше, че има проблеми в завършващата фаза на атаката, особено в периода декември-средата на януари.

Подготовката в Дубай, по време на паузата за Арсенал от мачове във Висшата Лига, оказа неимоверна промяна в цялостния подход към двубоите и там, може би, Артета намери решението.

Испанецът, най-вероятно, се е запитал: „Какво ми липсва?“

• Висок нападател, който да бъде цел на дългите топки

• Трябва да умее да се „вклинява“ в празните пространства

• Трябва да притежава бързина и техника

• Трябва да умее да се връща и да поема топката от задна позиция

• Трябва да бъде първа линия на отбраната

• Трябва да бъде комбинативен

„Имам ли такъв нападател? Не! Тогава ще си направя такъв от ДВАМА“. На сцената излизат Тросард и Хавертц.

Тандемът “Тросард-Хавертц” 

Артета моделира атаките на отбора, така че Тросард, който играе на позицията на „деветката“ и Хавертц, който е „лява осмица“ да си партнират един до друг, когато отбора владее топката. По този начин Арсенал притежава всички възможности за развитие на атаката, като големия плюс е, че противника не знае кой футболист да заслужи повече внимание.

И така 5 мача след почивката на отбора от Висшата Лига, Арсенал има пълният набор от 15 точки, голова разлика 21:2, 2 точни удара от противниците за последните 3 мача и тотално владеене на мачовете. Както бях споменал и в Лигата на Джентълмените, за мен незадоволителните резултати в края на декември и началото на януари бяха само моментно явление и не бива да се правят големи драми. Арсенал вървеше в позитивна траектория и тогава, просто резултатите не отговаряха на представянето.

В момента всички изпитват огромен респект към формата на отбора и именно този натиск трябва да го има, когато играят срещу Арсенал. Следват няколко тежки двубоя и ако запазят това темпо, то битката за титлата ще бъде унищожителна.

Еми това е и до скоро.