Арсенал след януарския прозорец

Арсенал не привлече нито един играч през януарският трансферен прозорец.

Това е едва вторият път от над 10 години, в които „артилеристите“ не взимат нито един играч в два поредни януарски трансферни прозорци.

Всички, интересуващи се от английски футбол, както и фенове на Арсенал бяха убедени, че клуба ще привлече най-малкото нападател. След контузията на Сака в края на 2024 г., както и на Габриел Жезус в средата на месец януари, съчетано с противоречивата голова мощ на Кай Хавертц, всички бяха убедени, че попълнения са необходими. В допълнение самият Артета и дори някои от играчите като Деклан Райс, буквално казваха, че очакват да имат ново попълнение. Но не би.

На 04 февруари, в 1:01 ч. българско време, всички останаха в недоумение какво се случи.

Причините сигурно са много, но ще се опитам да го обясна така, както аз го разбирам и какво успях да си извадя като извод от десетките материали, които прочетох и подкастите, които изгледах.

Защо не бе привлечен нападател?

Това е може би генералният въпрос. Защо? Еми защото нямаше подходящ. Ето защо. Да, звучи скандално, изглежда лудост, но действително за мен е така. Повтарям – за мен.

Ще започна с думите на Артета, които той нееднократно повтаряше на пресконференциите:

„Ние търсим играчи, които да повишат качеството в отбора или да дадат моментален ефект“.

И е прав. Арсенал премина през етапа, да взима играчи просто за бройката. Мисля че всички си спомнят (или може би не) за Денис Суарес. Пълнеж. Да, веднага може да се каже и за Мартин Йодегор. Но, дори той не даде моментален ефект, а мисля всички си спомнят къде завърши Арсенал през този сезон, когато бе под наем… Ако не си спомняте, ще ви кажа – пети. Мога да дам и друг, от сегашният състав, който бе взет по спешност в края на прозореца и как се представя сега. Ще кажа само, че играе с номер 30 и е под наем.

Друг интересен цитат на Артета на една от пресконференциите бе следният:

„Трябва да гледаш играча и да не разчиташ само на статистиката. Виждам един играч и си казвам „да този може да ни донесе много голове“. Чудесно. Но мен ме интересува и друго: Как този играч реагира ако не вкара в 6 или 7 поредни мача? Какви интервюта дава ако не вкара в 6-7 мача? Какви голове вкарва, срещу какви съперници и в какъв контекст? През първото полувреме ли, през второто ли? Само със силният си крак или с глава? Харесва ли физическите контакти на Висшата Лига? Просто са много неща… „

И сега имената.

Оли Уоткинс

Може би най-споменаванато име през този прозорец. Офертата бе налице, преговори е имало, но бързо са приключили. Защо? Еми защото Вила продадоха другия си нападател за над 70 млн паунда и не искаха да се разделят и с двамата. Арсенал, от своя страна, предложи ниска сума за английския национал – 40 млн паунда. Дали струва толкова – едва ли, но е добра стартираща сума за мен. Когато са започнали преговорите, Арсенал са разчитали на разклатената финансова ситуация във Вила и при малко по-продължителни преговори съм убеден, че щяха да го привлекат за около 50 млн. Тук роля щеше да изиграе и самият Уоткинс – фен на отбора, както и цялото му семейство. Промяната на статуквото във Вила им помогна те да заемат по-благоприятната за тях позиция в преговорите и да поискат повече от 70 млн. и впоследствие да откажат разговори. Никой не може да ме убеди, че Уоткинс, правещ 30 години в края на годината струва над 70 млн паунда. Да, англичанинът щеше да бъде моментално интегриран и профилът му е подходящ за играта на Арсенал, но всеки играч си има реална стойност и тук напълно заставам зад решението на клуба. Още повече, неговото привличане автоматично изключва евентуален трансфер през лятото на конкретни цели на Арсенал като Александър Исак, Бенджамин Шешко или Виктор Гьокереш.

Бенджамин Шешко

Любимецът на Артета отново бе поискан от „артилеристите“. Признавам, че все още не виждам какво толкова вижда испанският специалист в младия словенец. Да, има качества, но пък толкова да е добър… Както и да е, Арсенал опипаха почвата отново, но РБ Лайпциг бяха категорични, че не искат да продават през януари. Въпреки това, „артилеристите“ показаха на футболиста, че интереса им е реален и мисля, че ако лятото Арсенал го поиска отново, то за Шешко това ще бъде първият му избор.

Матис Тел

Младият французин се завъртя като име, но в крайна сметка се озова при съседите от Северен Лондон. Ако Арсенал действително са имали истински интерес, то Тел със сигурност щеше да избере „артилеристите“, по една много проста причина – Тиери Анри, който му е идол. Като прибавим и участието в Шампионската Лига и битката за титлата, то изборът щеше да бъде лесен. В крайна сметка мисля че всички разбраха защо Арсенал не го привлече под наем. Да дадеш10 млн евро за наем за 6 месеца и да имаш само опцията да го купиш за 50-60 млн евро е повече от лоша сделка за мен. Отново напълно правилно решение на клуба.

Какъв е извода за мен?

Ръководството следва стриктна политика по отношение на трансферите и отстоява своята позиция. Точно така трябва да се процедира. Не даваш повече от реалната стойност, която ти като клуб си поставил за даден играч. Ако Шешко бе пуснат от РБ аз съм абсолютно убеден, че Арсенал щяха да дадат парите, за да го купят. За всички останали, които не съм споменал и които се въртяха като имена, може би не са отговаряли на някои от въпросите в цитата по-горе.

Защо Арсенал изпуска своите юноши?

„Артилеристите“ не взеха нито един играч, но клубът бе напуснат от поредният талант от школата. Айзък Хевън напусна в посока Манчестър Юнайтед като за този трансфер, Арсенал ще получи компенсационни от около 2 млн паунда. След като през лятото „червените дяволи“ привлякоха друг обещаващ юноша – Чидо Оби Мартин, сега те „отмъкнаха“ и Хевън, когото Арсенал взе на пресезонната лятна подготовка и бе неотлъчно в първия отбор, направил и дебют този сезон за мъжете.

Лично за мен това започва да се превръща в голям проблем. За последните няколко години, Арсенал загуби потенциални футболисти, които биха били добри попълнения за първия отбор или най-малкото биха донесли добри пари от трансфери. Моята голяма болка Омари Хътчисън, бе взет в Челси и две години по-късно продаден за 20 млн. паунда на Ипсуич. Мика Биерет, продаден на Щурм Грац за 2 млн. паунда през лятото, а 6 месеца по-късно продаден за 11.6 млн. паунда на Монако. Итън Нуанери и Майлс Люис-Скели са пълноправни участници в първия отбор, но Арсенал има нужда и да печели от тези, които не могат да бъдат интегрирани.

Добрата новина е, че академията произвежда. Най-новата звезда там е 15-годишният Макс Доумън, който в момента е на подготовка с мъжете в Дубай. Тийнейджърът показва завидни способности на тази крехка възраст, а самият факт, че вече редовно тренира с мъжете и е на подготовка с тях говори за незабавна интеграция и желание на клуба да му покаже, че ще се разчита на него.  

Въпреки всичко Пер Мертезакер и неговият екип трябва да намерят решението и да превърнат академията на Арсенал както в снабдител за първия отбор, с което те се справят перфектно, така и да намерят лостовете, с които да накарат младите да остават в клуба.

Ролята на спортният директор

Ролята на спортният директор в трансферният прозорец е фундаментална. Няма две мнения по въпроса.

След напускането на Еду, позицията остава вакантна като за момента там е помощникът на бразилеца, Джейсън Айто. Въпреки отличните отзиви на Артета и всички в клуба, като че ли англичанинът е временно решение. Тук всички се питат дали именно липсата на доказан специалист не е довела до това развитие на трансферния пазар през януари. Дали това е вярно или не няма как да знаем, но много доказани анализатори казват, че именно Айто е основната причина за евентуалните трансфери на Зубименди и Нико Уилямс през лятото. Първият дори се счита за сигурно ново попълнение, макар и не официално обявено.

Да, Арсенал не привлече никой през януари, но ако Айто и екипът му са подготвили почвата за евентуалните попълнения през лятото, то може да се каже, че си е свършил работата перфектно.

Трансферният прозорец вече е в историята и Арсенал може спокойно да се съсредоточи към основните си цели този сезон – битката за титлата и Шампионската Лига. Да, съставът е къс, да имаше нужда от свежест, но не на безумна цена, така че каквото-такова. Артета трябва да намери решенията в състава, който има. Подготовката в Дубай е добър момент да освежи отбора и да го подготви за последните месеци, където ще бъде ожесточена битка. Можем само да се надяваме на положителен завършек.

Еми това е и до скоро.