Продължаваме прогреса. Действително последната седмица показа, че Арсенал израства във всяко едно отношение. Момчетата на Артета са на върха на вълната и трябва да продължават в същия дух. Извоювахме две победи с два тотално различни състава, вкарахме четири гола и не получихме нито един.
Във вторник изиграхме осминафинала за Карабао Къп срещу Лийдс. Арсенал излезе с резервите, ако мога да ги нарека такива и победи с 2:0. Бен Уайт и Емил Смит Роу бяха единствените от т.н. “първи състав”, но въпреки това “артилеристите” показаха зряла игра и продължават напред към четвъртфиналите, където ще посрещнат Съндърланд, отново на Емирейтс.
В този мач впечатление направиха Мейтланд-Найлс, Холдинг, Нкетия и Лено. Именно германецът бе избран за играч на мача, благодарение на няколко отлични спасявания. Това само показва каква конкуренция има за вратарския пост и донякъде ни дава представа защо Рамсдейл е в такава форма.
Нкетия показа острота и голов нюх. Жалко че ще изпуснем такъв талант да си тръгне без пари, понеже не вярвам да преподпише, при положение, че дори не влиза в групата за мачовете от първенството.
Мейтланд-Найлс за пореден мач показа стабилна игра. Той е един от играчите, на които определено може да се разчита. Да не забравяме, че той ще е най-вероятния титуляр в халфовата линия, когато Елнени и Партей отидат да играят за Купата на Африканските нации през януари. От друга страна аз имам една конспиративна теория, според която Артета просто го използва пълноценно, за да може да му вземе максимално голяма сума другото лято, но да видим.
Срещу Лестър в събота показахме, че сме готови да се борим за местата 5-8. Както вече споменах в предишни анализи, според мен е още рано да говорим за Топ 4.
И в този мач показахме слабостите, които ще ни съпътстват този сезон. Първите 15-20 минути буквално смачкахме съперника и след това се върнахме пред нашето наказателно поле. Това вече се превръща в тенденция, която определено е притеснителна. Не знам дали това е тактичеки похват или просто играчите се уморяват, но това ще ни създаде проблеми в бъдеще.
Да, имаме един блестящ до момента Рамсдейл. Това момче дойде в отбора и бе опсипан от злостни коментари и шеги, но успя с игра да накара всички свои критици да замълчат. Спасяването му в 43та минута след удара на Мадисън е най-доброто във Висшата лига от началото на сезона. Последвалите няколко удара на Барнс през второто полувреме буквално ни спасиха победата.
Защитата също беше стабилна и уверена в действията си. Един от тях (Габриел) дори откри резултата, но не трябва всеки мач те да поемат цялата отговорност да пазим резултата.
Тук ясно се вижда, че сме отбор в преход. Един Ливърпул или Сити щеше да довърши Лестър с преса, натиск и най-вероятно с още един гол или два. Но позитивите са налице. Отново видяхме хъса и желанието, което се изисква за да продължиш развитието си. Започваме да виждаме и дълбочината на състава. Таварес се справя втори мач перфектно със задълженията си. Неговите набези в нападение наподобяват тези на Александър-Арнолд, но не искам да ги сравнявам, важното е, че момчето навлиза в ритъм.
Въпреки всичко победата на “Кинг Пауър” е значителна за развитието на отбора. Вече имаме 7 победи и 2 равенства в последните 9 мача, а момчетата добиват все по-голяма увереност. Следват няколко трудни теста, в лицето на Манчестър Юнайтед и Ливърпул, но с тази игра можем да се надяваме на нещо позитивно. Артета започва все повече да гради реноме сред привърженици и специалисти, но е твърде рано да даваме оценка. Нека изчакаме Нова Година, защото помним в каква серия навлязохме от началото на ноември до Коледа миналата година.
Позитивизмът е налице, резултатите започват да се виждат, оставя само да надградим към моментната си форма. Постигнатото не е малко, но това не бива да успокоява никой. Има дълъг път пред отбора и не трябва да има никакво отпускане.
Еми това е и до скоро.
0 Comments