Завърши един много противоречив и изпълнен с емоции сезон. Да, може би емоциите са повече отрицателни, отколкото положителни, но едно от най-големите клишета в България гласи: “Това, което не те убива те прави по-силен”. В този ред на мисли ако това е дъното, единствената посока е само нагоре.
Ако използвам заглавията на една известна филмова поредица бих определил старта на предстоящия сезон като “Нова надежда” и “Артилерията отвръща на удара”. Но затова по-късно. Засега искам да засегна края на този сезон.
В последните мачове, както бях писал по-рано, Артета използва възможността да прецени кои играчи ще са му необходими в бъдеще. Факт е, че отново се напълнихме с т.н. “deadwood” и предстоящото лято ще доведе до много промени. И да, те са наложителни защото си личи, че отбора започна да буксува сериозно в развитието си. Време е да престанем с привличането на играчи под наем и да се насочим към закупуването на такива. Почти целият отбор е на пазара и въпреки, че за повечето няма да вземем кой знае какви пари, е време да си тръгнат.
В двубоите срещу Палас и Брайтън видяхме добри неща, но и множество притеснителни, които доведоха до сегашното ни състояние.
Срещу Палас загубата на центъра, липсата на концентрация в ключови моменти и най-вече на удари най-ярко се откроиха. Положителна тенденция е, че създаваме опастности, най-вече от крилата, но ставаме и предвидими с тази тактика.
Срещу Брайтън видяхме едно приемливо лице на отбора. Момчетата играха с настроение, спокойно и без напрежение. С Партей и Джака в центъра, Арсенал изглежда съвсем различно. Това дава допълнителна увереност на тези пред тях - в случая Йодегаард и най-вече Пепе. Както споделих наскоро, крилото от Кот Д'Ивоар е кандидат за "Играч на сезона" за мен. Най-добрия в Лига Европа и с най-висок коефициент на полезно действие в сравнително малкото мачове, които изигра за отбора.
Друга положителна тенденция е, че титулярната ни единасейторка в тези мачове е най-младата във ВЛ. Новата надежда идва именно от този факт. Тиърни, Сака, Сми Роу, Холдинг са момчета, които натрупаха огромен опит. Всички изпитаха и радостта от спечелване на трофей и разочарование от проваления сезон. За мен ментално са готови да преминат на едно по-високо ниво. С подкрепата на Партей, Обамеянг и Пепе (който също е от тази група донякъде) ядрото на отбора изглежда оформено.
Липсата на мачове в Европа за първи път от 26 години може да ни даде сериозно предимство във Висшата Лига. Да, финансово няма да се отрази добре, да, ще бъде накърняване на престижа, но това ще даде възможност на “Артилерията да отвърне на удара”. По един мач на седмица, отбора ще е свеж и с повече време за подготовка. Като прибавим и нормалната лятна подготовка, сравнително малкото играчи, които ще играят на Европейското първенство и Олимпиадата, нещата не изглеждат никак зле.
Друг е въпроса дали Артета ще успее да мотивира играчите си. Както съм писал и преди, за мен той има качествата, има мотивацията, остава само да успее да предаде на отбора и новите попълнения своите виждания за предстоящия сезон.
И така, сезон 20/21 завърши, а старта на следващия, започващ от 1 юли за мен, ще е един от най-интересните, които съм очаквал от доста години насам.
Еми това е и до скоро.
