“Вярвайте на процеса”

Статия на MCGooner

November 12, 2021

Периодът между двете паузи за националните отбори (септември и ноември) се оказа изключително ползотворен за Арсенал.

Отборът изигра 10 мача във всички турнири, записа 8 победи и 2 равенства, с голова разлика 18:4. Само във Висшата Лига “артилеристите” постигнаха 6 победи и 2 равенства, с голова разлика 13:4.

На какво се дължи обаче тази тотална трансформация, спрямо края на август, когато отборът беше последен в класирането?

На първо място новите играчи.

Паузата за националните отбори дойде точно навреме за Артета. Това даде възможност на играчи като Рамсдейл, Уайт, Тавареш, които не бяха викнати в националните си отбори, да навлязат по детайлно към схемите на игра, които испанеца иска да практикува. Това бе една мини предсезонна подготовка за тях.

Завръщането на Габриел от контузия, също през този период, оказа положително въздействие върху комуникацията му с Уайт в центъра на защитата. Именно през тези две седмици двамата изградиха основите на това, което виждаме сега от тях.

img 2788
photo: www.arsenal.com

Присъединяването на Томиясу, макар и в последния ден на трансферния прозорец не се оказа провал, както много специалисти прогнозираха. Точно обратното - японецът веднага се приспособи към новата реалност за него и показа впечатляващи представяния. Фактът, че беше избран за Играч на месеца за септември говори колко бързо се интегрира в състава.

Самби Локонга беше взет за резерва на Партей и Джака, но играта и представянето му показаха на 22 години той вече е готов за титуляр.

Мартин Йодегор е перфектният пример за млад лидер. Мнозина го критикуват, но действията му на терена и най-вече извън него, оказват неимоверна помощ на отбора. Той тепърва ще покаже истинските си възможности.

На второ място - схемата на игра.

Микел Артета заложи на хибрид, между 4-2-3-1 и 4-4-1-1, в мачовете през този успешен период.

В нападение испанецът залага на изнесен напред ляв бек (Тиърни/Тавареш), плеймейкър, опериращ отляво (Смит Роу), типично крило вдясно (Сака) и втори нападател (Лаказет/Йодегор) зад Обамеянг, който има за цел да бъде връзката между всички.

Зад тях Томиясу, Уайт и Габриел играят ролята на основа, а Локонга и Партей са предмостието при контраатака или смяна на идеята за атака.

img 2799

Именно тази компактност в нападение води до увереност в атаките и възможност за по-голяма креативност.

Когато отборът се защитава, тази същата компактност се премества в собствената половина.

img 2798

Този път обаче Арсенал се подрежда в класическото 4-4-2 (или 4-4-1-1). Тук голяма роля изиграват Обамеянг и Лаказет (Йодегор се включва след 65та минута), които стартират с пресата. Останалите активно помагат в покриването на невралгичните зони.

Това темпо за момента е и една от слабостите на “артилеристите”. Отборът много бързо се изморява и позволява на противника да владее топката твърде дълги периоди. Тук обаче, благодарение на стиковката на четиримата защитници и вратаря Рамсдейл, Арсенал успявя да се противопоставя.

Статичните положения са елемент, който се подобри. Благодарение на Николас Йовер всеки един корнер или свободен удар вече се превръща в реална опасност за противника.

Контраатаките също вече носят дивиденти за момчетата на Артета. Топката се движи по-бързо и благодарение на играчите в предни позиции потенциалните възможности за попадения вече са с неимоверно по-висок процент спрямо миналия сезон (дори спрямо мачовете през август).

На трето място - самият Артета.

Испанецът неведнъж е критикуван за редица свои решения - случаите “Салиба” и “Гендузи”, наказателната акция спрямо Йозил, лошият подбор на играчи в определени мачове, лоша стратегия и др. Неведнъж също е и обиждан - физкултурник, “Гуардиола от Али Експрес” и т.н., но испанеца преодолява всички негативи спрямо него и работи.

Още с пристигането си той каза, че в Арсенал липсва дух. Започна да изгражда всичко от нулата. Той и Еду създадоха един гръбнак, съставен основно от млади момчета и няколко по-опитни играчи. Всички трансфери имаха една цел - да се влее нова, млада кръв, необременена и върху нея да се гради Арсеналския дух. Артета не пропусна да реновира дори тренировъчния център на “артилеристите”. Навсякъде могат да се видят мотивиращи послания, а най-вдъхновяващото е на Арсен Венгер.

img 2802
www.reddit.com

И действително, в изминалите мачове духът, който се беше изгубил, се завръща постепенно и се усеща. Момчетата го показват със своята игра, с пресата, с начина на празнуване на головете, с емоционалните поздравления при всяко добро отиграване, с всичко. Най-вече ние феновете го усещаме.

В момента Арсенал е на пето място, на две точки от четвъртото. Нека това не ни заблуждава. Тепърва ще имаме спадове, лоши резултати, контузии и т.н., но Процеса, който толкова слушаме и който постоянно бива усмиван, дава плодове. Очаквам да се борим за пето-осмо място този сезон, но с тази игра и с опита, който ще натрупат тези момчета, нямам абсолютно никакви съмнения, че догодина ще сме в битката за четворката, а кой знае, може и за нещо повече.

Еми това е и до скоро.

Share This