Арсенал завърши на второ място в класирането за втора поредна година.
Артилеристите“ събраха рекордните за тях 89 точки, но те се оказаха недостатъчни за да станат шампиони. Манчестър Сити събра 92 и с това задмина „червените“ от Северен Лондон.
В първата част засегнах статистиката и развитието на отбора в тактическо отношение. Тук ще засегна още няколко основни, за мен, елемента.
Трансферите
Летният трансферен прозорец отново може да се окачестви като изключително успешен.
Арсенал стартира изненадващо с първото попълнение за сезона – Кай Хавертц. Може да се каже, че той дойде като гръм от ясно небе. Трансферната сума също беше значителна – 60 млн. паунда + 5 млн под формата на бонуси. С оглед на посредственото му представяне в Челси, всички фенове останаха в недоумение защо ръководтсвото хвърля толкова пари за този футбоист. Стартът също не беше обещаващ. Взет за заместник на Гранит Джака на позицията на лява „осмица“, Хавертц изпитваше трудности с адаптацията. Един от преломните моменти бе, когато Йодегор помоли Сака да отстъпи изпълнението на дузпата срещу Борнемут (VII кръг) в полза на германеца. Това даде увереност и Хавертц подобри играта си, но след Нова Година той бе различен футболист. След промяната му от ляв атакуващ халф в нападател, 29-ката заигра най-добрия футбол в кариерата си, този футбол по който всички се прехласваха, докато бе в Леверкузен и за който Челси плати 70 млн. паунда + 15 млн бонуси.
Кай Хавертц с фланелката на Арсенал
снимка: arsenal.com
След това на „Емирейтс“ акостира марково попълнение на Артета – Юриен Тимбер. Поливалентният защитник, привлечен за 34.2 паунда + 4.2 млн под формата на бонуси трябваше да бъде алтернатива на цялата защитна четворка. Умелото изнасяне на топката, съчетано с поглед върху играта щеше да превърне Тимбер в едно от откритията на сезона. Поне това показаха мачовете от предсезонната поготовка и първия кръг. Тогава дойде онази ужасяваща контузия, която го извади от игра до края на сезона. Наистина можем само да гадаем как щеше да изглежда състава с нидерландеца в него, но късмета не бе на страната на „артилеристите“. Позитивното е, че видяхме Тимбер в последният мач от сезона, а включването му, може би ни подсказа какво да очакваме от него през новия сезон.
Юриен Тимбер
снимка: arsenal.com
В средата на юли Арсенал привлече своето бижу в короната, което преследваше от повече от шест месеца – Деклан Райс. Английският национал, пристигна от Уест Хям, след ужасяващо дълги преговори, за сумата от 100 млн паунда + 5 млн под формата на бонуси. Излишно е да казвам какъв фурор направи той в първите дни. Всички следящи „артилеристите“ бяха категорични, че точно такъв футболист липсваше на Артета, за да окомплектова почти на 100% визията си на отбора. И Райс не разочарова. Един от най-постоянните играчи в отбора, англичанинът даде всичко от себе си. Записа рекордните в кариерата си 7 гола и 8 асистенции в един сезон, само във Висшата Лига. Игра като „шестица“, но преместването му на „осмицата“, на мястото на Хавертц, разви неговите качества. Лидер на терена, отдаден на целта, Райс дори нямаше нужда от аклиматизация. Наистина парите, които бяха дадени за него, дори в неговия случай изглеждат малко, в сравнение с играта, която показа.
Бижуто в короната на Арсенал за лято 2023 – Деклан Райс
снимка: arsenal.com
Почти в края на трансферният прозорец, Арсенал направи нов изненадващ (до известна степен) трансфер. „Артилеристите“ привлякоха Давид Рая с първоначален наем от 3 млн. паунда, с опция за закупуване от допълнителни 27 млн. при покриване на определени критери. Да си призная, аз не одобрявах този трансфер. Аарън Рамсдейл беше подновил своя договор през май и по всичко изглеждаше, че той ще е титуляр. Всеобщ любимец на феновете, с някои посредствени изяви, но като цяло стабилен. Артета, обаче, не бе на това мнение. Той искаше всичко да е перфектно, а нека си признаем, Рамсдейл не е добър в много от моделите, които трябва да има един вратар, за да може да играе под ръководството на испанеца. Тук признавам, че може би сгреших, макар още да не съм на 100% сигурен.
Да, испанският вратар донесе по-голяма сигурност. Макар в началото защитата пред него да бе леко колеблива с него на вратата, впоследствие като че ли нещата се напаснаха и всичко тръгна изключително гладко. Рая показа стабилност в най-важните моменти. Уверен при центриранията, ненадминат в играта си с крака и едно от нещата, в които Рамсдейл въобще не е добър – дузпите. Испанският вратар спечели битката, макар и с протекцията на треньора на вратарите – Иняки Каня в началото. Като фен предпочитам Рамсдейл, но ако искам отбора да се развива, то Рая е изборът, който е много по-логичен.
Давид Рая
снимка: arsenal.com
Дубай
Това е, може би най-важният момент в целия сезон. Двуседмичната почивка, която получава всеки отбор във Висшата Лига в периода януари-февруари даде възможност на Арсенал, за втора поредна година, да отиде на подготовка в Дубай. „Артилеристите“ излетяха за Обединените Арабски Емирства след 3 поредни загуби (2 в Лигата и 1 за Купата на Англия) и всички започваха да анализират дали това бяха силите на отбора в битката за титлата. Артета, обаче, не бе на това мнение (аз – също). Той използва момента, за да пренастрои някои неща в тактическо отношение, както и да сближи още повече своите играчи като разреши на техните половинки да бъдат с тях по време на целия престой. Завръщането оттам бе с гръм и трясък. 8 поредни победи, 33:4 голова разлика и умопомрачителна игра. Тази подготовка изгради изцяло един нов манталитет в отбора, който ще бъде в основата на следващата стъпка, през сезон 2024-2025.
Шампионската Лига
След 7 години изгнание, Арсенал се завърна там където му е мястото – в Лигата на шампионите. Шампионската Лига бе една от болните теми за всички фенове на „артилеристите“, както от престижна, така и от финансова гледна точка. Арсенал се падна в група със Севиля, ПСВ и Ланс и се класира безпроблемно във фазата на елиминациите като лидер. Там първо препятствие бе коравият отбор на Порто, който поизпоти момчетата на Артета. След като загуби с 1:0 първият двубой в Португалия с, буквално, последният удар в мача, Арсенал победи със същия резултат в реванша. Така се стигна до продължения и изпълнения на дузпи, където Давид Рая бе звездата на вечерта. Следващият съперник бе правещият ужасен сезон Байерн Мюнхен. Това бе момента, в който можеше да бъде елиминиран съперник, който тероризира Арсенал в турнира, всеки път, когато се срещнат. Тук опита си каза думата. Все още младият отбор на Арсенал, чиито футболисти в голямата си част дебютираха в този турнир, не издържа и отпадна. Наивни грешки, прибързаност и липса на минути в такива мачове оказаха своето влияние и след равенство в първата среща и загуба в реванша, „артулеристите“ отпаднаха. Четвъртфинал, обаче е много добър резултат за отбора и според мен те изпълниха плана си за този сезон.
Емоциите
Няма как да подмина и да завърша с основната тема за сезона – емоциите от него.
През тази година бяхме свидетели на много моменти, изпълнени с позитивни такива:
Трансферът на Деклан Райс
Голът на англичанина в 96-та минута, в двубоя срещу Манчестър Юнайтед
Победите над Ливърпул и Манчестър Сити като домакини и тази над Тотнъм като гости
Участието в Шампионската Лига
Дузпите срещу Порто
Борбата за титлата до последния възможен мач
Сигурен съм, че изпускам още много, но съм сигурен че всеки един от нас има по нещо специално от този сезон.
Голът на Мартинели във вратата на Сити на “Емирейтс”
Е, имаше и някои негативни, но не може без тях:
Ролята на ВАР, в двубоя срещу Нюкясъл на „Сейнт Джеймс Парк“
Загубите от Астън Вила, които, може би, костваха титлата
Отпадането от Шампионската Лига и ранните елиминации от домашните купи
Контузиите на ключови играчи, в ключови моменти
Загубата на Тотнъм като домакин от Сити в седмицата, преди последния кръг. Да не е свързана пряко с Арсенал, но това е, може би, най-емоционалния момент за всички фенове, в негативен план
Второто място в крайното класиране
Скандалният гол на Нюкясъл
И така изпратихме една, поне за мен, добра година. В Арсенал се вижда развитие и това е най-важното в този момент. Титлите и купите ще дойдат, това е неизбежно, просто трябва да имаме търпение и да вярваме на процеса.
Еми това е и до скоро.
0 Comments